Определение № 69 от 25.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4400/2017 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Образувано е по молба, подадена от П. К. В. да бъде осъдена В. Д. П. да му плати сумата 862 лв., съставляваща деловодни разноски за касационна инстанция, който съдът е посочил в мотивите, че е дължима от нея, но не се е произнесъл с диспозитива на решението. Ответникът по молбата оспорва допустимостта й, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния срок по чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Молбата е допустима, тъй като се касае за поправка на очевидна фактическа грешка поради наличие на противоречие между изразените мотиви и липсата на диспозитив. С постановеното по настоящото дело решение № 181 от 02.01.2019 г. е отменено решение № 1084 от 28.06.2017 г. по гр.д. № 966/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която П. К. В. е осъден да заплати на В. Д. П. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 7 643 лв. и вместо това е отхвърлена претенцията, заявена по реда на чл. 346 ГПК от В. Д. П. да бъде осъден П. К. В. да й заплати сумата от 7 643 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишена вследствие едноличното ползване на съсобствения имот – жилище на първи етаж с идентификатор № .... по КК на [населено място], ведно с 5 складови помещения в приземния етаж и 41,117% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху парцела за периода от 28.08.2011 г. до 05.10.2016 г. В мотивите, съдът е приел, че съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за производството по сметки по претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС за жилището във всички инстанции в размер на 862 лв. / платени държавни такси в размер на 262 лв. и адвокатски хонорар 600 лв. Съдът обаче не се е произнесъл в диспозитива на решението по разноските. Налице е противоречие между мотиви и диспозитив, което съставлява очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи. Законът - чл. 247 ГПК не предвижда срок за извършване на тази поправка. Затова е неоснователно възражението на ответницата по касация, че молбата била просрочена защото едномесечният срок изтича на 04 февруари 2019 г., а молбата е постъпила на 06.02.2019 г. Едномесечният срок, предвиден в чл. 248 ГПК се отнася за изменение на решението в частта за разноските, или за допълването му в тази част, но когато съдът изобщо не се е произнесъл нито в мотивите, нито в диспозитива, какъвто не е настоящия случай. Поради изложеното по-горе, молбата е и основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение