Определение № 3560 от 03.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3015/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. М. против Определение № 6965/27.02.2025 г., постановено по административно дело № 753/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение молбата му от 31.01.2025 г. за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Частна жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано. В хода на съдебното производство и с оглед преценка на относимите обстоятелства по отправените искания за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, административният съд е установил, че оспорващият притежава недвижими имоти, получава месечна пенсия и паричен влог. Тези обстоятелства в своята съвкупност, правилно са преценени от съда като пречка са уважаване на искането. Съобразени са приложимите разпоредби на чл. 227а, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, както и на чл. 23 от Закона за правната помощ. Съгласно първата норма, държавна такса за производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят, като съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. Аналогична е уредбата в чл. 23 ЗПП, като извършената от съдебният състав преценка за това, че оспорващият разполага с необходимите средства да заплати дължимата държавна такса и адвокатски хонорар за адвокат, който да приподпише частната жалба в изпълнение на изискването на чл. 212, ал. 2 АПК е правилна и не се нуждае от корекция. Пред настоящата инстанция не се сочат и представят доказателства, които да опровергават установените от първостепенния съд факти, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение