Определение № 162 от 16.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2015 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на К. Х. М., чрез адв. В. М. Т. за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 8 от 25.02.2015 г. в частта относно разноските. Ответникът по молбата Общински драматичен театър „Апостол К.“, [населено място] не е подал писмен отговор. ВКС намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: С постановеното по делото решение № от 8 от 25.02.2016 г. съдът е обезсилил решение № 133 от 25.03.2015 г. по в. гр. д. № 139/2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, с която Общински драматичен театър „Апостол К.“, [населено място] е осъден да заплати на К. Х. М. законна лихва върху сумата от 2 777, 20 лв., дължима от 11.08.2014 г. Не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила решението в останалата част, в която е потвърдено решение №491/23.12.2014 г. по гр.д. № 1161/2014 г. на Димитровградския районен съд, с което уволнението, извършено със Заповед №65/11.08.2014 г. на осн. чл. 328,ал.1,т.11 КТ, е признато за незаконно и заповедта е отменена, К. Х. М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „експерт реклама” в Общински драматичен театър „Апостол К.”, Д. и театъра е осъден да и заплати сума в размер на 2 777,20 лв. обезщетение по чл. 255,ал.1 КТ за четири месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 09.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата като съдебният състав не се е произнесъл по искането на ответницата по касационната жалба за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение се установява с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.05.2015 год., който удостоверява и неговото заплащане. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Предвид обстоятелството, че предмет на обезсилване е една незначителна част от въззивното решение – касае само част от периода, за който се дължи лихва върху присъдената сума като обезщетение по чл. 225 КТ, а останалата част от решението е влязло в сила доколкото не е допуснато до касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав Tрето гражданско отделение