Определение № 4365 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от адвокат С. Г. С. лично и като пълномощник на С. И. С. против определение № 2625 от 21.10.2022г. по ч.гр.д. № 330/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.95 ГПК за предоставяне на безплатна правна помощ за касационното производство. В частната жалба се иска отмяна на определението като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Недопустимостта е обоснована с необходимостта съдът преди да се произнесе да направи служебни справки дали молителите отговарят на условията по чл. 94 ГПК. Поддържа се, че няма забрана лице с юридическо образование да иска правна помощ. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с молба вх. № 18607/30.08.2022г. С. Г. С., лично и като пълномощник на С. И. С., е направила искане за предоставяне на правна помощ във връзка с подадена от тях частна касационна жалба и изпълнение на указанията, дадени от съда с разпореждане от 27.07.2022г. В молбата се поддържа, че молителите не могат да наемат адвокат поради тежко положение. Съдът е посочил, че според чл. 95 ГПК при предоставяне на правна помощ във всеки конкретен случай се преценява дали са налице предпоставките за това, включително дали това е оправдано от гледна точка на ползата за лицето, кандидатстваща за правна помощ. С разпореждане от 05.09.2022г. Софийски апелативен съд в съответствие с чл. 23, ал. 3 ЗПрП е указал на молителите да представят декларации за семейно, гражданско и имуществено състояние, като им е посочил и последиците при непредставяне на такива. Разпореждането е съобщено надлежно на 05.10.2022г. и в едноседмичния срок, изтекъл на 12.10.2022г., сряда, работен ден, указанията не са изпълнени. От друга страна въззивният съд е посочил, че молителката С. С. е лице с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, с оглед на което е наясно с последиците от неизпълнение на задължението за представяне на горепосочените декларации. При тези обстоятелства въззивният съд е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ. Настоящият състав счита атакуваното определение за правилно. Молбата за правна помощ на С. Г. С. и С. И. С. се отнася за изготвяне на изложение във връзка с депозирана от тях частна касационна жалба. В такава хипотеза се счита по смисъла на чл.23, ал.2 ЗПрП, че интересите на правосъдието изискват правна помощ, доколкото без нея страната не би могла да осъществи правото си на касационно обжалване - чл. 278, ал. 1, т. 4, вр. чл. 284, ал.2 ГПК. Независимо от това, правна помощ не може да се предостави без установяване, че страната няма средства да заплати адвокатско възнаграждение, а това се извършва въз основа на представени доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал.3 ЗПрП - доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други. Законовата разпоредба - чл. 23, ал.3, т.2 ЗПрП изрично изисква имущественото състояние да бъде удостоверено с декларация на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Останалите обстоятелства по чл.23, ал.3, т.1-7 могат да бъдат доказвани и с други доказателствени средства, извън декларацията по т.2 от разпоредбата, но и те следва да бъдат „представени” на съда. Задължението за доказване на липсата на средства е за страната, поискала правната помощ. Именно тя следва да прояви активност и да представи необходимите доказателства за обстоятелствата, от които съдът би могъл да направи извод за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът няма задължение служебно да събира доказателства в тази насока, още повече, че законът изрично изисква от страната да представи декларация за имущественото си състояние. С оглед на това, при неизпълнение на указанията за представяне на декларация за имущественото състояние, молбата правилно е оставена без уважение. Неотносими са доводите в частната жалба, че в закона няма забрана лице с юридическо образование да кандидатства за правна помощ. Съдът не е излагал такива съображения, а е отказал предоставянето на правна помощ поради непредставяне на доказателства, установяващи че молителите не могат да заплатят адвокатско възнаграждение. Освен това, настоящата молба за правна помощ на молителите се явява втора по ред, като първата такава е оставена без уважение по идентични съображения (виж определение № 251 от 28.06.2022г. по ч.гр.д. № 2083/2022г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е потвърдено определение от 11.06.2021г. по ч.гр.д. № 339/2021г. на Софийски апелативен съд), което означава, че молителите са напълно наясно с дължимото от тях поведение, но съзнателно не желаят да го спазят и злоупотребяват с правата си. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.