Определение № 10062 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2305/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 18640/01.07.2026 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – Д-р А. Димбарчева“, представлявано от А. П., чрез адв. И. Златев от САК, за изменение на Решение № 6721/17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2305/2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. Ответната страна – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Варна, чрез процесуален представител Й. П. Йорданов, оспорва основателността на искането за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Развива съображения, че производството по чл. 248 ГПК, респективно чл. 176а АПК не е инстанция за пререшаване на спора или за ревизия на изричната воля на съда. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира молбата за допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 176а ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 176а АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение/определение в частта му за разноските. Нормативно установената възможност по чл. 176а АПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. В конкретния случай, производството по адм. дело № 2305/2026 г. по описа на ВАС е образувано по две касационни жалби, съответно на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – Д-р А. Димбарчева“ и на директора на РЗОК – Варна, срещу Решение № 13420/02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 по описа на Административен съд - Варна. С Решение № 6721/17.06.2026 г. по адм. дело № 2305/2026 г. по описа на ВАС, съдът е отхвърлил двете касационни жалби като неоснователни и в мотивите си изрично се е произнесъл по заявените от страните претенции за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и доколкото, както ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – Д-р А. Димбарчева“, така и директора на РЗОК – Варна имат качеството на касационни жалбоподатели, чиито жалби са отхвърлени, решаващият съдебен състав е приел, че претендираните от тях разноски не следва да се присъждат. Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес, регламентирано в чл. 143 във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78 във вр. с чл. 81 ГПК. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143 АПК, отговорността за разноски изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т. е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. При постановяване на решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Несъгласието на молителя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Не е необходимо да се допълва съдебният акт, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло, включително и по разноските. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а, ал. 1 АПК. По изложените съображения относно липсата на нормативно установените предпоставки, разписани в чл. 176а АПК, искането на ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – Д-р А. Димбарчева“, представлявано от А. П., чрез адв. И. Златев от САК за изменение на Решение № 6721/17.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2305/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,