Определение № 75 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 1029/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК вр.чл.248 ал.3 ГПК. Произнасянето е по частна жалба с вх.№ 8155/10.09.2010 год. срещу Определение от 29.07.2010 год. по гр.д.№ 2791/2009 год. на Софийски апелативен съд. С това определение, съставът на САС е оставил без уважение молбата на адв.М.Иванова в качеството и на процесуален представител на Й. В., С. В. и Л. В. за изменение на въззивното Решение № 259 от 24.03.2010 год. в частта за разноските. С тази част, имаща характер на определение, съставът на САС е осъдил Й. В., С. В. и Л. В. И. И. да заплатят на ЗД [фирма] сумата 8650 лв. разноски за двете инстанции. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. В нея се изразява становище, че неправилно са изчислени разноските, както и че неправилно е извършена компенсация Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното: Частната жалба е частично основателна. Предявени са субективно съединени искове с обща цена 450000 лв., които ЗД [фирма] е оспорил изцяло. Първоинстанционният съд е счел, че всеки един от субективно съединените искове е основателен до размера на 120000 лв. или общо – 360000 лв. Направените от ищците разноски за първоинстанционното производство възлизат на 3680 лв., а на ответника – на 9340 лв. Съобразно уважената/отхвърлената частна исковете – на ищците биха се дължали разноски в размер на 2944 лв., а на ответника – 1868 лв. При компенсация на задълженията, ЗД [фирма] би следвало да дължи на В. сумата 1067 лв. за първоинстанционното производство. Разноските за въззивника в производството пред САС възлизат на 16380 лв. при обжалваем интерес от 360000 лв. Въззиваемите не са доказали разноски пред въззивната инстанция. С оглед уважената част на жалбата, разноските за въззивното производство, които се дължат на ЗД [фирма] са в размер на 9100 лв. След компенсиране със задължението му към В. за първоинстанционното производство, окончателният размер на задължението за разноски за двете съдебни инстанции е в размер на 8024 лв. От изложеното следва, че определението ан САС следва да бъде отменено в частта с която молбата е оставена без уважение и въззивното решение бъде изменено в частта с която са присъдени разноски над посочения размер. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.