Определение № 174 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1556/2022 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Д. З. Ц. Х., като майка и законен представител на децата Х. А. Х. и Д. А. А., приподписана от адв. К. С., срещу определение № 92/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 44/2022 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят, след поредица от указания, обосновава допускане на касационно обжалване в изложение, приподписано от адв. С.. Правни въпроси няма поставени, а изложените съображения, нямат нищо общо с предмета на частното производство (законосъобразно ли е върната касационна частна жалба на страната поради неотстраняване в срок на нередовностите й), както и с предмета на спора (заплащане на дължима издръжка от бащата в полза на ненавършилите пълнолетие деца). Според жалбоподателя съставът на ВКС следва да разгледа жалбата й, защото апелативният съд се е произнесъл по въпрос, разрешен най-вече в противоречие с житейската логика, а не с практиката на ВКС. Следва обяснение, че бащата на децата, кипърски гражданин, отказва да подпише декларация за издаване на български задгранични паспорти на децата, „оставяйки всички други въпроси около отглеждането на децата ни, които отглеждам сама, настрана като издръжка, която по никакъв начин не получавам от бащата, като се има предвид, че същият употребява и наркотични вещества.“ Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, включително при служебна проверка на обжалваното определение за валидност, допустимост и изцяло за правилност, с оглед предмета на спора, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение