Определение № 60167 от 21.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3133/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от П. А. С. и С. А. К., чрез процесуалния им представител адв. Л. М., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила определение от 29. 04. 2015 г. по гр. д. № 2001/2014 г. на РС – Видин, с което: е постановено,че на основание чл. 49 и чл. 51 ЗН, П. А. С. и С. А. К. губят правото да приемат наследството оставено от А. С. К., починал на 16. 12. 2013 г., за което е съставен акт за смърт № 0690 от 17. 12. 2013 г. на Община – Видин; е постановено е отказът да се впише в нарочната книга към РС – Видин; е прекратено производството по гр. д. № 2001/2014 г. на РС – Видин. Твърди се, че двамата молители са наследници на починалия им баща А. С. К., който приживе е изтеглил потребителски кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, останал неиздължен. Дружеството е инициирало производство по чл. 51, ал. 1 ЗН, по което съдът им е определил срок, в който да заявят приемат ли наследството на баща си или се отказват от него и ги е предупредил за последиците по чл. 51, ал. 2 ЗН от неподаване на отговор в определения от съда срок. Молителите не са били уведомявани за образуваното дело и за хода на същото, по отношение на тях е била приложена е била разпоредбата на чл. 47 ГПК, приложима за ответници в исково производство, и им е бил назначен особен представител, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Последният не е заявил в предоставения от съда срок дали призованите към наследяване приемат или се отказват от наследството, поради което съдът, с определението чиято отмяна се иска, е постановил, че П. С. и С. К. губят право да приемат оставеното от баща им наследство, постановил е вписване на отказа в нарочната книга към РС-Видин и е прекратил производството по делото. Твърди се, че описаните по-горе действия на съда нарушават процесуалния закон и са лишили молителите от възможността да участват по делото лично или чрез определен от тях надлежен представител. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. Подаден е писмен отговор от „Банка ДСК“ АД, чрез главен юрисконсулт Л. Л., с който е направено възражение за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като същата е насочена срещу акт постановен в охранително производство, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Настоящият състав намира молбата за отмяна за недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт – който не разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито се приравнява по правни последици на такъв акт, и срещу който е предвиден друг ред за защита. Съгласно разясненията, дадени с ППВС № 2/1977 г., т. 2 и с ТР № 731. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита (напр. влезлите в сила и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителните определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред и др.). Според ТР № 7/31. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по Глава 24 ГПК е неприложимо за съдебни актове, които нямат за предмет защита на субективно право, не разрешават материалноправен спор във връзка със субективно право и не са годни да породят сила на пресъдено нещо. В случая, определението чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН, в самостоятелно проведено охранително производство, инициирано по молба на кредитор на починалия наследодател. По своя характер това производство е едностранно, безспорно, не дава защита на накърнено гражданско право, а оказва съдебно съдействие на молителя (молбата може да бъде подадена от всяко заинтересовано лице, напр. наследник по закон и завещание, кредитор на наследството, заветник) при упражняване на граждански права, като издадените в това производство актове не са годни да формират сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите налице ли е право на наследяване, съотв. придобити ли са права на основание наследствено правоприемство. А и нормата на чл. 540 ГПК изрично предвижда неприложимост на разпоредбите на чл. 303-309 ГПК за актове, издадени в охранителни производства. Наред с горното, предназначението и целта на охранителните актове е да породят изгодни за молителя правни последици, без с тях да се посяга върху чужда правна сфера. В случай, че незаконосъобразно издаденият охранителен акт засяга правата на трети лица (трети на охранителното производство са всички лица, различни от молителя), кодексът предвижда възможност третите лица да предявят иск за разрешаване на материалноправния спор срещу лицата, които се ползват от акта, при уважаването на който издаденият охранителен акт се отменя или изменя (чл. 537, ал. 2 ГПК). Тоест, срещу издадения по реда на чл. 51 ЗН охранителен акт и извършеното на осн. чл. 51, ал. 3 ЗН вписване всяко трето лице със засегнати права би могло да се защити по исков ред. Във връзка с постановения диспозитив за прекратяване на производството по чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН следва да се посочи, че същият няма преграждащ характер, тъй като е постановен след приключващия производството по чл. 51, ал. 1, изр.1 ЗН съдебен акт. Не се касае и за определение за прекратяване на исково производство поради отказ от иск, което по правни последици се приравнява на решение за отхвърляне на иск. Като процесуално недопустима, подадената от П. А. С. и С. А. К. молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,