Определение № 10552 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. О., подадена чрез адв. С. Салвадор, против Определение № 3901/15.04.2024 г., постановено по адм. дело № 414/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и иска отмяната му. Твърди, че спортните федерации действат като органи по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК, доколкото представляват организации, които по силата на закон са носители на публични субективни права и задължения. Ответникът – Българска федерация по водна топка (БФВТ), чрез пълномощника адв. Велкова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли съдът да я остави без уважение и да потвърди оспореното определение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения в закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на А. О., против решение от 12.11.2023 г., по т. VII от протокол на Управителния съвет на БФВТ, потвърдено с решение от 28.11.2024 г. по т. VIII, по протокол на Управителния съвет на БФВТ, с което на О. е наложено наказание „спиране на съдийски права за срок от шест месеца“. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил производството по делото. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването, Административен съд - Варна е изложил мотиви, че обжалваното решение няма характер на административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Съдът е приел, че законът не овластява федерацията и органите й с административни правомощия, същите произтичат от Устава, т. е. следват от многостранен договор, поради което в случая АПК не може да намери приложение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение на УС на БФВТ не притежава белезите на административен акт и не подлежи на контрол по реда на АПК. Съгласно устава на федерацията, дисциплинарната комисия следва да следи за спазване на утвърден правилник за състезания, вкл. да следи за нарушения и да налага наказания, които са предвидени в същия. В конкретния случай е установено нарушение, за което е наложено дисциплинарно наказание, съгласно чл. 52, ал. 1 от Правилника. БФВТ е доброволно национално сдружение на аматьорски клубове по водна топка, с характер на спортна организация по смисъла на чл. 3, ал. 3 и чл. 5 от ЗФВС, която е регистрирана като спортна федерация - юридическо лице с нестопанска цел, по предвидения в закона начин. Уставът на федерацията е многостранен договор, чрез който участниците определят дейността си, органите, чрез които ще се осъществява същата, реда и правилата, поради което с него не могат да бъдат предоставени властнически, административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. Правилно административният съд е съобразил практиката на ВАС, че в Закона за физическото възпитание и спорта е направено ясно разграничение между държавните органи за управление на физическото възпитание и спорта, визирани в глава втора и спортните организации, съответно техните органи на самоуправление, по глава трета. БФВТ, като спортна организация по чл. 14, ал. 1 от ЗФВС, е федерация, на която е възложено да координира развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на територията на страната, което също е израз на основния принцип на самоуправление. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС, федерацията, която не се спори, че е получила спортна лицензия, е натоварена да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, да приема правила за дейността на свой арбитражен орган, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и по спорове, определени в правилниците й, което също е израз на принципа за самоуправление и в този смисъл нито БФВТ, нито органите, чрез които федерацията осъществява цитираните дейности, имат характер на организация по смисъла на § 1, т. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. Законът не овластява федерацията или органите й с административни правомощия, същите произтичат от Устава, т. е. следват от договор, поради което редът на контрол по АПК е неприложим. Правното й положение и дейностите, с които са натоварени спортните организации, в случая федерацията, изключва приеманите от нея и органите й актове да бъдат квалифицирани като административни актове, за които да е приложим редът за контрол по АПК. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,