Определение № 216 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4848/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260442 от 01.10.2024 г., подадена от В. Х. В., действащ лично и със съгласието на своя законен представител Д. Р. Т., и Е. Х. В., действащ чрез законния си представител и негова майка Д. Р. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 393 от 12.12.2023 г., поправено с решение № 112 от 13.05.2024 г., постановени по в. гр. д. № 686/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с които като краен резултат наследодателят на молителите Х. В. В. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е осъден да заплати на Р. М. Б. сумата 7261 лева, ведно със законната лихва от 15.10.2018 г., представляваща обезщетение от неизпълнение на договор. Молителите В. Х. В. и Е. Х. В. се позовават на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. второ и т. 6 ГПК. Обосновават отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че общият им наследодател Х. В. В. е починал на 02.07.2020 г. в хода на първото по делото въззивно производство пред Окръжен съд – Кюстендил, като на негово място като страни са конституирани неговите наследници Л. И. В.а, В. Х. В. и Е. Х. В.. Излагат съображения, че към онзи момент и двамата са били малолетни и на основание чл. 28, ал. 4 ГПК като такива следва да се представляват от законните си представители – родители. Посочват също така, че са родени от друга жена, която към момента на конституирането им не е била в брак с техния наследодател. Към онзи момент същият е бил в законен брак с Л. И. В.а, а нейните интереси и тези на майка им – Д. Р. Т., не съвпадат. При тези съображения молителите твърдят, че не са били надлежно представлявани в производството по делото, като е следвало да им бъде назначен особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, който да защитава интересите им. Вместо това въззивният съд е определил като техен процесуален представител по делото майка им, с която също сочат, че имат противоречиви интереси. Отделно от горното, молителите твърдят, че до 05.08.2024 г. за В. В., а и към настоящия момент за Е. В., същите са недееспособни по смисъла на закона и на основание чл. 61, ал. 2 ЗН като такива следва да приемат наследството по опис. Сочат, че те не са приемали наследството на баща си по предвидения в закона ред, за което въззивният съд не е събрал доказателства и по този начин е допуснал нарушение на процесуалните правила, осигуряващи им възможност адекватно да участват в делото. Считат, че въззивният състав е нарушил чл. 61, ал. 2 ЗН като е допуснал да бъдат представлявани в производството в нарушение на чл. 29, ал. 4 ГПК. Ответната страна по молбата за отмяна – Р. М. Б., в писмен отговор, чрез адв. Ю. С., оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ГПК намира, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън рамките на предвидения в закона преклузивен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. Същият е уреден като преклузивен и с изтичането му се преклудира процесуалното право на заинтересованите страни да искат отмяна на посоченото основание. В настоящия случай, видно от приложеното по въззивното дело съобщение, препис от въззивното решение по съществото на спора, чиято отмяна се иска, е редовно връчен на молителите чрез общия им пълномощник – адв. Николай Димитров, на 03.01.2024 г. При тези данни, тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл на 03.04.2024 г. –сряда, работен ден, а настоящата молбата за отмяна е подадена на 01.10.2024 г., тоест извън срока. Този резултат не е по-различен дори и хипотетично тримесечният срок да се зачита от датата на узнаване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Видно от съобщението за връчване на препис от последното, молителите са редовно уведомени за неговото постановяване на 22.05.2024г., респективно тримесечният срок е изтекъл на 22.08.2024 г., а настоящата молба за отмяна отново е просрочена. При тези данни, като подадена след изтичането на преклузивния процесуален срок за това, молбата за отмяна на влязлото в сила решение и решението за неговата поправка, е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,