Определение № 454 от 03.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 660/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Погледец-Лесинвест” ЕООД, [населено място] срещу определение № 3851 от 06.12.2018 г. по т. д. № 6303/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 1834 от 13.07.2018 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт като неправилен. Изразява несъгласие с извода за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, като счита, че съдът не е съобразил реалната фактическа и правна сложност на делото и осъществената от процесуалния му представител активна защита, изразяваща се в представяне на отговор на въззивната жалба, съдържащ много аргументи срещу заявените в нея оплаквания, както и в представяне на подробна писмена защита. Ответникът по частната жалба – „ЧЕЗ Разпределение България” АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. За да остави без уважение молбата на въззиваемия „Погледец-Лесинвест” ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с което заплатеното от него адвокатско възнаграждение 3 988.66 лв. е намалено поради прекомерност до сумата 1 575.95 лв. (с ДДС), въззивният съд е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Този извод е аргументиран с това, че кръгът на подлежащите на доказване факти в случая се изчерпва със заплатените от ищеца суми за достъп до електроразпределителната мрежа след отмяната на административен акт – Решение № Ц-33/14.09.2012 г., както и че по подлежащия на разрешаване правен въпрос дали отмяната на административния акт води до отпадане на основанието за плащане на процесните суми е налице трайна и многобройна практика на ВКС, даваща еднозначен отговор по основния за предмета на делото проблем. Освен това, решаващият състав е отчел, че цената на предявения иск незначително надхвърля минималния размер на исковете, подсъдни на районния съд като първа инстанция, а също и че във въззивното производство не са събирани доказателства и делото е решено в едно заседание. Настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно. Изцяло следва да бъде споделен изводът в него, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното от дружеството-въззиваем адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Решаващият състав правилно е преценил, че единственият подлежащ на доказване факт е плащането на процесните суми (което е и безспорно между страните), както и че по основния спорен по делото въпрос, дали след отмяната на релевантния в случая административен акт заплатените суми за достъп до електроразпределителната мрежа (каквито са претендираните с исковата молба) подлежат на връщане, вече е формирана последователна практика на касационната инстанция. С оглед на това и предвид приключването на делото във въззивната инстанция само в едно съдебно заседание и без събиране на доказателства, напълно обоснована се явява преценката, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което заплатеното от дружеството-въззиваем адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение