Определение № 3 от 04.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 868/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно обозначена като касационна/ на [заличено наименование на фирма], гр. Б. срещу постановеното от Софийски градски съд, ІV-В състав протоколно определение от 17.06.2010 г. за спиране на производството по в. гр. д. № 2704/2010 г. на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на цялото производство по делото и по-конкретно – че посоченото основание е осъществено само по отношение на обратните искове на [заличено наименование на фирма], гр. София срещу „Е. Х.” АД, гр. П., но не и по отношение на главните искове, предявени от „Д.” ООД, гр. Б. срещу „С.” ООД, гр. София, като се позовава и на факта, че решението по същите е влязло в сила. Ответниците по частната жалба – [заличено наименование на фирма], гр. София и „Е. Х.” АД, гр. П. – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, но е процесуално недопустима по следните съображения: За да постанови спиране на въззивното производство, образувано по жалба на [заличено наименование на фирма], гр. П., Софийски градски съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 637, ал. 1 ТЗ. Този извод е направен, с оглед данните по делото, съдържащи се в уведомлението на въззивника „Е. Х.” АД, гр. П. от 19.04.2010 г. с приложено извлечение от Търговския регистър, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. Този извод на въззивния съд е правилен като съответстващ на закона и данните по делото. В случая, обаче, следва да се отчете обстоятелството, че първоинстанционното решение е обжалвано само в частта, с която са уважени обратните искове на [заличено наименование на фирма] срещу „Е. Х.” АД, но не и в частта, с която са уважени първоначалните искове на [заличено наименование на фирма] срещу „С.” ООД. Поради това, страни във въззивното производство са съответно само страните по обратните искове - „С.” ООД и „Е. Х.” АД. Доколкото по отношение на настоящия частен жалбоподател „Д.” ООД първоинстанционното решение е влязло в сила, същият изобщо не е страна във въззивното производство и неправилно е призован за съдебното заседание на 17.06.2010 г. Оттук и изводът, че [заличено наименование на фирма] не е обвързан от спирането на това производство и съответно – за него липсва правен интерес да обжалва същото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение