Решение № 9631 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2012 г.

Решение № 9631 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Илияна Марцолова, в качеството й на процесуален представител на ЕТ "Стройтекс - Даниела Захариева - Павел Иванов" срещу решение № 1268 от 1.06.2012 г. по адм. дело № 2282 по описа за 2011 г. на Административния съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 261101238 от 30.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 698 от 27.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно определено задължение за 2006 г. за данък върху дохода в размер на 31 478.80 лв. и начислена лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт в посочената част за 2006 г. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив) оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 261101238 от 30.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 698 от 27.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на физическото лице Павел Георгиев Иванов, действащ и като едноличен търговец с фирма ЕТ "Стройтекс - Даниела Захариева - Павел Иванов". Ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и същото е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Определени са задължения за данък върху дохода и лихва за забава по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ. Първоинстанционната жалба е насочена към ревизионния акт по повод двете ревизирани години, а касационната жалба по повод определеното задължение за 2006 г. От фактическа страна по делото е установено, че за 2006 г. лицето е подало ГДД и е декларирало данъчна основа за облагане в размер на 5 085.63 лв. и данък върху общия доход в размер на 626.80 лв., като е внесен. Констатирано е, че с договор за прехвърляне на предприятието по чл. 15 от ТЗ от 25.04.2006 г. в счетоводството на придобиващото предприятие не са взети счетоводни операции във връзка с осъщественото прехвърляне на предприятиeто. Ревизираното лице придобива предприятието безвъзмездно, съгласно договор за дарение, а получава активи на стойност 278 774.38 лв. и пасиви на стойност 171 650.93 лв., като разликата между тях представлява сума в размер на 107 123.45 лв. безвъзмездно получени активи, които следва да се отчетат. Органът по приходите третира изкупуването на предприятието на едноличния търговец по реда на чл. 15 от ТЗ като бизнескомбинация, за която се явява приложим НСС 22 "Отчитане на бизнескомбинациите". Според ревизиращия екип в нарушение на счетоводното законодателство придобиващото предприятие не е отразило обстоятелството, че за предприятие, чиято стойност е 107 123.45 лв. са платени 0.00 лв. Формирана е отрицателна репутация и е следвало да бъде призната веднага като приход, поради което и на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) с нейния размер е преобразуван финансовият резултат на същото в посока увеличение. В резултат на което е определен облагаем доход от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 114 235.33 лв., а след приспадане на осигурителните вноски се получава данъчна основа от 112 209.08 лв. При формиране на паричния баланс в частта на приходите ревизиращият орган е признал получена сума в размер на 10 719.00 лв. от ЕТ "Стройтекс - Даниела Захариева - Павел Иванов"; получен паричен заем от 14 000.00 лв. от Филип Филипов, върнат, както и сумата 112 000.00 лв., получена по повод предварителен договор за продажба на недвижим имот, по който договор ревизираното лице е продавач. По повод на разходите са приети такива за 2 000.00 лв. за покупка на поземлен имот; в размер на 10 500.00 лв. за покупка на МПС; в размер на 145 825 лв. внесени лични средства в "Бета П" ЕООД, едноличен собственик и управител и 5 000.00 лв. дялов капитал; разходи за издръжка и живот по данни на НСИ в размер на 2 235.00 лв.; декларирани разходи за задгранично пътуване в размер на 300.00 лв., и платени данъци и такси в размер на 73.28 лв. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена тази фактическа страна по спора, като основният спорен момент в първоинстанционното е бил този относно установяването на правнорелевантния факт по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да бъде осъществена ревизията по специалния ред затова, както и относно началното салдо по отношение на ревизираното лице към 1.01.2006 г. и конкретно твърдяното от него за получен заем от брат му в размер на 100 000.00 лв. По повод на заема съдът е изложил подробни съображения, като е приел, че фактическите твърдения на жалбоподателя не се явяват доказани. Съдът подробно е изложил съображенията на решаващия административен орган, че в случая не е налице сделка с търговско предприятие, която да е бизнескомбинация. Според този орган придобиването се третира като извънреден приход, независимо, че сделката е безвъзмездна, като тя е между майка и син. Придобиването на предприятие се третира като извънредно събитие за предприятието, като с поемането е реализиран извънреден приход, съставлява нарастване стойността на икономическата изгода през процесния период, чрез безвъзмездно придобиване на активи на значителна стойност. Налице е превишение на дяла на придобиващото предприятие в справедливата стойност на придобитите нетни (разграничими активи), намалени с разграничими пасиви и начислената амортизация, в размер на 107 123.45 лв. Последното е разлика, която представлява безвъзмездно получени активи, които съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от ЗСч е трябвало да бъдат отчетени като "Други извънредни приход". След като предприятието не е направило такова отчитане, правилно е увеличен счетоводния финансов резултат на едноличния търговец, на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.). Това е възприето и от първоинстанционния съд, като същевременно той е обсъдил и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Това е основният спорен момент, въведен с касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна, като не възприема тезата на касатора, че в случая е извършен дарителски акт по прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, въз основа на който не са реализирани приходи, поради което не се налага увеличаване на финансовия резултат по реда на ЗКПО (отм.) и същите се необлагаеми, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) намира приложение само за физически лица, които нямат търговска дейност, а не между еднолични търговци. С придобиването на предприятието дори и по дарение лицето придобива и качеството едноличен търговец, респ. придобива пасиви и активи и разликата между тях се явява безвъзмездно получени активи, които следва да се отчетат като "Други извънредни приходи". Както е приел и съда, това са такива приходи, които са възникнали случайно или са резултат от събития, извън обичайната дейност. Съгласно счетоводното законодателство придобиващото предприятие е следва да отрази това обстоятелство, поради което на посоченото по-горе основание е увеличен финансовия му резултат. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК се явява доказано от административния орган, а презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК не се явява оборена от жалбоподателя. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски на касатора не се дължат, а на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение