Определение № 3382 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6233/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от адвокат И. Чергова с искане за изменение на постановеното по делото решение № 425 от 16.01.2025 г. в частта за разноските. Излага твърдения за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. първо от Закона за адвокатурата (ЗА), като сочи и практика на Върховния административен съд в противна насока. Препис от молбите са изпратен на насрещната страна, с указания за възможността да представят възражения, като в указания срок не е постъпило становище от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) по основателността на искането. Върховният административен съд (ВАС), Пето отделение намира следното: Производството по настоящето административно дело № 6233/2024 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на ДФЗ срещу решение № 3066 от 09.05.2024 г., постановено по административно дело № 708/2024 г. от Административен съд София-град, с което е отменена като незаконосъобразна обжалваната от А. Б. Ч., чието процесуално представителство е осъществила по делото адв. И. Чергова при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗА. С постановеното по делото решение, чието изменение в частта за разноските се иска съдът е оставил в сила обжалваното решение. При това, както е посочено и в решението касационният жалбодател дължи заплащане на разноските по делото на насрещната страна, респ. на адвокатско възнаграждение на адвоката оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 ЗА, както е и в настоящия случай. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 38 ЗА обаче изрично предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в случаите по ал.1, при условие, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, което условие в случая не е налице. Обстоятелството, че цитираната разпоредба е предмет на противоречива практика на обосновава извод, за неправилност на извода на съда, че в случая предвид липсата на осъждане на насрещната страна за разноски в касационното производство, по което е постановено решението, чието изменение се иска не са налице предпоставките за изменението му и направеното искане следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, Пето отделение