Определение № 160 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3410/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от ищеца К. Д. Я., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на определение № 5469 от 27.11.2025 г. по гр. дело № 3419/2025 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 102 от 23.05.2025 г. по в. гр. д. № 111/2025 г. на Апелативен съд – Варна, II състав, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 1206 от 14.11.2024 г. по гр.д. № 1191/2024 г. на Окръжен съд – Варна, ГО, X състав, ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на К. Д. Я. сума в размер на още 10 000 лв. (разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по ДП № 469/2011 г. на Пето РУ на ОД на МВР - Варна, приключило с постановяване на оправдателна присъда № 9/29.05.2023 г. по ВНОХД № 402/2022 г. на Апелативен съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, и сума в размер на още 1 376 лв. (разликата над 2 751. 38 лв. до 4 127. 09 лв.), представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 18.06.2024 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, в частта му досежно съдебно – деловодните разноски. Молителят поддържа, че съдът не е съобразил, че пълният размер на платения адвокатски хонорар за процесуално представителство на ищеца пред ВКС е в размер на 3 660 лв., платен на две вноски, а му е присъдил само размер от 1 830 лв.. Моли на основание чл. 248 ГПК ответникът да бъде осъден да му заплати разликата. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, който застъпва становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК, навеждайки възражение за прекомерност на платения хонорар за един адвокат от насрещната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, като моли той да бъде намален до размера на присъдената от ВКС сума от 1 830 лв., при съобразяване и с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допустима, но неоснователна. С постановеното по настоящото дело определение по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която са уважени искове с правни основания чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за разликата над сумата 20 000 лв. до 30 000 лв. досежно главницата и над сумата 2 751. 38 лв. до 4 127. 09 лв. досежно мораторната лихва. Производството пред ВКС е приключило без провеждане на открито с.з., като извършените от процесуалния представител на ищеца К. Д. Я. процесуални действия се свеждат единствено до подаване на отговор на касационната жалба. При определяне на дължимия адвокатски хонорар в хипотезата на отговорността за съдебни разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде съобразена практиката на СЕС, обективирана в решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 38, ал. 2 ЗА. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при оценка за адвокатския труд като висококвалифициран, нуждаещ се от справедливо овъзмездяване. В конкретния случай, при преценка на горепосочените обстоятелства, конкретни за всяко съдебно производство, настоящият съдебен състав намира платения от ищеца хонорар за един адвокат в размер на общата сума от 3 660 лв. за прекомерен и определя за присъждане хонорар в размер на 1 830 лв., какъвто е присъденият с горецитираното определение по чл. 288 ГПК. Поради това, не са налице основания за изменение на последното определение в частта му досежно разноските. Съобразно гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение