Определение № 9117 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6373/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 96, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Образувано е по частна жалба на З. В. Т. срещу Определение № 7172 от 03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 6584/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Иска се отмяна на определението и решаване на спора по същество. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред Административен съд - София град е образувано по жалба на З. Т. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Министерството на труда и социалната политика. Съдът е постановил протоколно определение № 185 от 30.10.2023 г., с което е оставена без разглеждане исковата молба на Т. поради неизпълнение на дадените указания от състава на АССГ, ищцата да посочи дали предявява иска си срещу Агенцията за социално подпомагане или го поддържа срещу Министерството на труда и социалната политика. Срещу протоколното определение е подадена частна жалба, която е оставена без движение с разпореждане от 20.12.2023 г., с указания в 7 дневен срок жалбата да бъде приподписана от адвокат. В отговор на това разпореждане Т. е подала молба за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса, към молбата са представени и декларации за материално и гражданско състояние, подписани от ищцата и съпруга й. С определение от 29.03.2024 г. АССГ е предоставил правна помощ на З. Т.. За процесуален представител е определен адв. М. Николов. От назначения адвокат е постъпила молба в деловодството на АССГ от дата 23.04.2024 г., с която адв.Николов моли да бъде освободен като адвокат на Т. на основание чл. 26, ал.6, т.3 от ЗПП, а именно несъгласие с изложеното в частната жалба и противоречие с поддържаната от ищцата линия на защита. С определение от 30.04.2024 г. е назначен друг процесуален представител на Т. – адв. А. Цекова от САК. На 22.05.2024 г. е постъпила молба от адв. Цекова да бъде освободена като процесуален представител на З. Т., поради несъгласие с изложеното в частната жалба. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 7172 от 03.06.2024 г. по адм. дело № 6584 от 2023 г. АССГ е прекратил предоставената на Т. правна помощ с мотив, че частната жалбоподателка не се съобразява с професионалната преценка на адвокатите, чиято правна помощ й е предоставена и съдът намира, че е налице злоупотреба с правото на правна помощ, поради което на основание чл. 96, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК тя следва да бъде прекратена. Определението е правилно. При действието на чл. 24, т. 1 ЗПП ползата от правната помощ за търсещия такава е предпоставка за предоставянето. Преценката на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е функция на заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна помощ. Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при наличието на определени законови предпоставки. Безплатната правна помощ по ЗПП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и ако страната с оглед здравословното, материалното или семейното си състояние не разполага с необходимите средства, за да заплати възнаграждение на адвокат. Лицата, които могат да получат безплатна правна помощ, са лимитативно изброени в чл. 22 от ЗПП. Правна помощ се предоставя единствено на физически лица, отговарящи на законовите предпоставки в разпоредбата на чл. 22 от ЗПП. В конкретния случай съдът е уважил молбата на Т. за предоставяне на правна помощ. Назначени й са двама адвокати, с чиито професионални съвети частната жалбоподателка явно не е желае да се съобрази, за да реализира адекватно защитата си. Правилно първоинстанционният съд е прекратил предоставената правна помощ. Основанията за прекратяване са разписани в разпоредбата на чл. 26, ал.6 от ЗПП, а в т.3 е посочено, че основание са и “противоречия с представлявания, водещи до невъзможност да изпълнява задълженията си“, каквито очевидно в случая са налице. По отношение на възраженията на частната жалбоподателка, че приподписването на касационна жалба от адвокат е резултат от съществуваща противоконституционна правна норма /чл. 212, ал.2 от АПК/, то настоящата инстанция обръща внимание, че докато дадена правна норма не бъде отменена по съответния ред или обявена от Конституционния съд за противоконституционна, тя е част от правния мир и е действаща правна норма, с която всички субекти са длъжни да се съобразяват. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК, във вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение