Определение № 423 от 02.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3264/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по жалба на Б.Х. И. срещу е определение от 13.11.2012г. по гр.д.№ 6152/2012г. на ГС София, с което е потвърдено разпореждане на РС София от 07.03.2012г. по гр.д.№37742/2010г. С определение от 28.05.2013г. ВКС е оставил без разглеждане жалбата. С молба от 17.06.2013г. ответникът по жалба В. Л. Л., чрез процесуалния си представител, е поискал да му бъдат присъдени 300 лева разноски за адвокатски хонорар, каквито са били поискани, но не са присъдени от съда. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на определението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответника по молбата. Искане за изменение на решение в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на решението. В случая този срок е спазен, поради което е неоснователно твърдението на частния жалбоподател Б. Х. за недопустимост на производството по молбата. Основателно е обаче направеното от последния възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на молителя с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и чл.7, ал.1, т.7, вр. с ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид сложността на спора настоящия състав намира, че в случая следва да се присъдят разноски в размер на 140 лева, а не поисканите такива в размер на 300 лева. Предвид изложените съображения, съдът