Решение № 654 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3916/2025 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. М., Д. А. М. и А. А. М. срещу въззивно решение № 156 от 08.07.2025 г. по в. гр. д. № 817/2024 г. на Ловешкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата П. К. П. е изразил становище за нейната неоснователност. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 249 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 838/2022 г. на Тетевенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на касаторите, че П. К. П., който владее имота и за другите наследници, а именно за Р. П. С., М. М. Р., Д. Л. Р., Й. Л. Р. и Д. К. Д., са собственици по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149/1963 г. и наследствено правоприемство на 825 кв. м от проектен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [община], област Л., с площ на проектния имот от 1298 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: спортно игрище, с адрес: [населено място], [улица], който съответства на имот с пл. № *, включен в парцел *, кв. 52, отреден „за спортен комплекс“ по регулационен план на селото, одобрен през 1979 г., и ответниците са осъдени да предадат на ищеца П. К. П., който владее имота и за другите наследници, владението на имота на основание чл. 108 ЗС, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нот. акт № 163/14.10.2022 г. в частта, съответстваща на имот с пл. № *. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 149/09.10.1963 г., П. Д. П. е притежавал дворно място с площ от около 825 кв. м, съставляващо парцел *-* в кв. 14 по регулационния план на [населено място]. Съгласно удостоверение № 75/05.02.1999 г., издадено от кметството на [населено място], имот с пл. № *, който е включен в парцел *, кв. 52 по регулационния план на селото, записан в разписния списък на името на П. Д. П. като парцел *, кв. 52, е отреден за спортен комплекс, но не е отчуждаван и не е актуван като държавна или общинска собственост. Имотът, съставляващ парцел *-* в кв. 14 по стария регулационен план на селото, е идентичен с имот с пл. № *, който е включен в парцел *, кв. 52, отреден „за спортен комплекс“ по действащия регулационен план на селото, одобрен през 1979 г. П. Д. П. е починал на 24.01.1971 г. и е оставил за свои наследници по закон П. К. П., Р. П. С., М. М. Р., Д. Л. Р., Й. Л. Р. и Д. К. Д.. В община Т. имот с пл. № * е записан на наследниците на П. Д. П., като същият е деклариран в [община] на името на ищеца П. К. П.. С нот. акт № 163/14.10.2022 г. А. Д. М. (починал на 17.10.2024 г. и оставил за свои наследници по закон А. С. М., Д. А. М. и А. А. М.) и А. С. М. са признати за собственици на основание давностно владение на проектен имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 1298 кв. м, който имот е образуван като отнета площ от 1298 кв. м от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица]. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че дворното място по нот. акт № 149/1963 г., с площ от 825 кв. м, попада в поземлен имот с идентификатор ***. Вещото лице е уточнило, че по преходния недействащ кадастрален план и действащия регулационен план на [населено място] от 1979 имот с пл. № * попада в един голям парцел * в кв. 52, отреден за „спортен комплекс“, записан в разписния лист на П. Д. П.. Съпоставяйки графически кадастралната карта и регулационните планове от 1979 г. и 1915 г, вещото лице е дало заключение, че процесният имот, включен в парцел *-*, кв. 14, по плана от 1915 г., е идентичен с имот пл. № *, с площ от 894 кв. м, по плана от 1979 г., който попада в южната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР. По делото липсват данни парцел *-* в кв. 14 да е отчуждаван и същият отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ. На 03.11.1998 г. Д. К. Д. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот с купувача М. С. М.. Договорената продажна цена от 1 400 000 лв. /неденоминирани лева/ е заплатена в деня на подписване на договора в брой, но страните не са сключили окончателен договор. В показанията си свидетелите К. К., Р. И. и М. И. са посочили, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищеца, като същият е ползван в периода от 2013 г. до 2022 г. от последните двама свидетели, които са съхранявали в него свои вещи. През есента на 2022 г., след като ответниците А. М. и А. М. се снабдили с констативния нотариален акт, последните са предприели действия, с които да извадят намиращото се в имота имущество – автомобили и строителни материали. В показанията на свидетелката З. А. е посочено, че в процесния имот е виждала само М. С., а А. М. (първоначалният ответник) му помагал. Имотът е ползван от ответниците и впоследствие им е продаден от М. С. през 2005 г. - 2006 г. След като М. С. закупил имота от Д. К., сложил оградна мрежа, порта, вода, като в това му помагал А. М.. Свидетелят М. М. твърди, че имотът бил в ниското и граничел с парцела на къщата им, там някога било блато, и когато предците им дошли в селото през 1987 - 1988 г., с А. М. закарали петдесетина камиона с насип, за да може да се влиза в този имот. Този имот по волята на бабата и дядото е на Д. К., поради което той му го е продал през 1998 г. с предварителен договор със съгласието на неговите роднини. В показанията на Д. К. е посочено, че на 03.11.1998 г. той е сключил предварителен договор за покупко-продажба на имота, който бил около 800 кв. м, тъй като същият бил на баба му и му е завещан, но нямал документ. Всички роднини знаели, че имотът е негов и от сключването на договора предал владението на купувача. Според заключението на приетата по делото видеотехническа експертиза от процесния имот, чрез жълта фадрома, са издърпани намиращите се в него четири автомобила. Въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в исковата молба, както и в молба с вх. № 379/30.01.2023 г., е сезиран с иск по чл. 108 ЗС, като ищецът П. К. П. е предявил иска като ревандикиращ имота и за другите сънаследници - Р. П. С., М. М. Р., Д. Л. Р., Й. Л. Р. и Д. К. Д., по отношение на които производството по делото е прекратено с определение № 153/10.04.2023 г. по гр. д. № 838/2022 г. на Тетевенския районен съд, влязло в сила на 30.05.2023 г. Посочил е, че такъв иск е допустим, тъй като собственикът на идеална част от имот може да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее или държи без основание, доколкото съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал твърденията си, че е един от собствениците на процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от общия наследодател П. П., като имотът е владян от него и за останалите сънаследници, чрез отдаването му за ползване на сем. И., които са го ползвали от 2013 г. за съхранение на стари автомобили. За недоказани са приети възраженията на ответниците, че са владели имота като свой повече от 10 години преди 2022 г., тъй като в случая от показанията на свидетелите К., И. и И. е установено, че имотът е владян от различни от ответниците лица за периоди преди издаване на констативния нотариален акт през 2022 г. Съдът не е кредитирал показанията на останалите свидетели по съображения, че същите са противоречиви и не кореспондират с останалия доказателствен материал. С представения предварителен договор за покупко-продажба не е предадено на купувача владението на спорния имот, а и той не е обявен за окончателен, нито е установено наличието на завещание в полза на Д. Д., въз основа на което той да е придобил собствеността на имота. С оглед на това е обоснован изводът, че от страна на ответниците не е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като те не са доказали твърдението си за непрекъснатост на владението им в продължение на 10 години, респ. за основателност на предявения иск. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното: Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая с обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният имот е собственост на всичките наследници на общия им наследодател П. Д. П. и е признал права върху него както на ищеца в първоинстанционнното производство П. К. П., така и по отношение на Р. П. С., М. М. Р., Д. Л. Р., Й. Л. Р. и Д. К. Д., спрямо които производството по делото е прекратено от районния съд с влязло в сила определение, т.е. и по отношение на лица, които понастоящем не са страни по делото. Това с оглед диспозитивното начало в гражданския процес е недопустимо, като приетото от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, че съсобственикът на един имот може да поиска от трети лица, които го владеят без основание, да му предадат владението върху целия имот с нищо не променя посочения извод. В тази връзка следва да се отбележи, че в исковата молба е посочено, че ищецът П. К. П. е владял имота за всичките наследници на общия наследодател П. Д. П. до м. октомври 2022 г., когато същият е завладян от ответниците, а не че и сега го владее за себе си и за останалите наследници, както е посочено в решението, в която хипотеза искането за предаване на владението от ответниците би било неоснователно. От друга страна, след прекратяване на производството по делото по отношение на останалите наследници на общия наследодател, съдът е следвало да констатира нередовност на исковата молба, тъй като в нея не посочено на каква част от имота ищецът П. К. П. претендира да е собственик, което при евентуално уважаване на иска следва да бъде отбелязано в установителната част на решението, както и дали като съсобственик претендира от ответниците предаване владението върху целия имот, или само на притежаваната от него по наследство идеална част, респ. да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняването й, което не е сторено нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, въпреки дадените от последния указания на ищеца с определение № 263/20.03.2025 г., част от които са неправилни, и поради това се е стигнало до постановяването на недопустимо решение. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено изцяло, както и първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС, както и искането по чл. 537, ал.2 ГПК са уважени и по отношение на Р. П. С., М. М. Р., Д. Л. Р., Й. Л. Р. и Д. К. Д., а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на отстраняване нередовност на исковата молба /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5, и ТР № 1/2001 г на ОСГК на ВКС, т. 4/. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,