Определение № 77 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2171/2024 г.

Частното касационно производство е било о бразувано по жалба на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД срещу определение № 1967 от 06.08.2024г. по ч.гр.д. № 1762/2024г. на Апелативен съд – София. С определението е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 1810 от 14.05.2024г. по т.д. № 631/2023г. на Софийски градски съд. С това определение е била отхвърлена молбата на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 406 от 18.03.2024г. в частта на присъдените на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 111. 40 лева. С определение № 3194 от 29.11.2024г. на настоящия съдебен състав определението на Апелативен съд – София не е било допуснато до касационно обжалване. С нова молба вх. № 21661 от 12.12.2024г. от „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД е поискано допълване на определението от 29.11.2024г. с присъждане на дружеството на направените разноски за адвокат в касационното производство - за подаването на отговор на частната касационна жалба на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД. Изложено е, че за осъществената правна защита и съдействие в развилото се производство по чл. 248 от ГПК дружеството е направило разноски за адвокатско възнаграждение и те са дължими. Молбата се оспорва с подаден от „ДАР ФИНАНС“ ЕООД отговор вх. № 22520 от 30.12.2024г. Страната се позовава на константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 183 от 29.01.2024г. по ч.т.д. № 59/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 216 от 17.07.2017г. по гр.д. № 3648/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 683 от 21.12.2015г. по ч.гр.д. № 5089/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др., съгласно която в производството по чл. 248 от ГПК нови разноски не се дължат. Подадената молба за изменение на постановеното по делото определение по чл. 274, ал. 3 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. По същество молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Определенията по чл. 248 от ГПК, включително тези, постановени по повод обжалване, нямат самостоятелен характер и значение на приключващи делото. Така те не са от актовете, посочени в чл. 81 от ГПК, във връзка с които се присъждат разноски. Производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК е с акцесорен характер. В него се отговаря на молба на страна за изменение или допълване на вече постановен съдебен акт по чл. 81 от ГПК, само с който се разпределят разноските. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, която настоящият съдебен състав изцяло споделя (определение № 1411 от 28.12.2023г. по ч.т.д. № 1880/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 3186 от 29.11.2024г. по ч.т.д. № 1924/2023г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). В случая разноски в производството по чл. 248 от ГПК не са били присъждани и от съдебните състави на Софийски градски съд и на Апелативен съд – София. Воден от горното съдът