Определение № 3139 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3312/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4301 от 12.06.2023 г., подадена от „Роса Фероса“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя Маргарита Д., чрез адв. И. З., срещу определение № 255 от 02.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 162/2023 г. на Варненския апелативен съд. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: В изпълнение на определение № 4683 от 18.12.2022 г., с което страните са задължени да изразят становище по изготвения проект за доклад по делото и да поискат нови доказателства във връзка с него, като представят писмените с преписи за връчване, „Роса Фероса“ ЕООД, в качеството му на ответник по гр. д. № 1350/2022 г. на Варненския окръжен съд, е депозирало становище вх. № 1260 от 17.01.2023 г. Във връзка с постъпилото становище съдът е разпоредил делото да бъде докладвано след изтичане на срока, даден на ответника с определение № 156. От направената служебна справка от настоящия състав на ВКС, I-во г. о., се установява, че определение № 156 от 15.01.2023 г. е постановено по повод молба вх. № 813 от 13.01.2023 г., подадена от ищеца, като е разпоредено препис от молбата да се връчи на ответника и последният е задължен в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни определени обстоятелства. С последващо разпореждане № 919 от 17.02.2023 г. съдът е разпоредил становище вх. № 1260 от 17.01.2023 г., което е определил като повторно, да се пришие към делото. Разпореждането е обжалвано от страната, по повод на което е образувано в. ч. гр. д. № 162/2023 г. на Варненския апелативен съд. Въззивното частно производство е приключило с определение № 255 от 02.05.2023 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Роса Фероса“ ЕООД срещу разпореждане № 919 от 17.02.2023 г. на Варненския окръжен съд и производството по делото е прекратено по съображения, че не съществува процесуална възможност актът на първоинстанционния съд да бъде атакуван чрез жалба. Въззивният съд е добавил, че обжалваното разпореждане няма за предмет произнасяне по молба за отмяна на определение на съда за освобождаване на ищеца от такси и разноски, както и че е налице несъответствие между изложените в частната жалба фактически твърдения и произнасянето на съда с обжалваното разпореждане. Освен това от извършената служебна справка е установено, че с разпореждане № 365 от 19.01.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/ молба вх. № 1259 от 17.01.2023 г. за отмяна на определението за освобождаване на ищеца от такси и разноски. Посоченото разпореждане е потвърдено с определение № 168 от 14.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 106/2023 г. на Варненския апелативен съд. Преценката за законосъобразността на акта на окръжния съд по подадената от жалбоподателя нова или допълнителна молба за отмяна на определението по чл. 83 ГПК следва да се извърши в рамките на производство по обжалване на съответния акт. Частната жалба срещу определението на апелативния съд е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване като преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК като подлежащи на обжалване с частна жалба са предвидени две категории съдебни актове: определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото - т. 1, и определения, за които законодателят изрично е предвидил възможността да се обжалват с частна жалба - т. 2. Разпореждането на Варненския окръжен съд, с което е постановено пришаването към делото на становището на жалбоподателя с вх. № 1260 от 17.01.2023 г., не попада в нито една от тези категории и не подлежи на обжалване с частна жалба. Жалбоподателят счита, че съдът не е преценил за кой точно входящ документ се отнася обжалваното пред въззивния съд разпореждане, като твърди, че предмет на същото е молба вх. № 3730 от 13.02.2023 г., която именно било разпоредено да се пришие към делото, а повторно е становището не по доклада на делото, а по отношение на предходна молба вх. № 1259 от 17.01.2023 г. по чл. 253 ГПК за отмяна на освобождаването на ищеца от такси поради непосочени от същия обстоятелства и имущества. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като съдът изрично е посочил входящия номер на документа за пришиване по преписката. Дори и да беше установена грешка в разпореждането коя точно молба на жалбоподателя следва да се пришие към делото, то по същество актът на съда отново нямаше да подлежи на обжалване по гореизложените съображения. Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд, Варненският апелативен съд е постановил правилно определение и то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.