Определение № 541 от 27.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 1057/2023 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на НЧХД № 312 /2023 г. по описа на Районен съд – Козлодуй. Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което, след като РС – Козлодуй, поради отвод на съдиите, не може да образува състав, който да разгледа делото, същото следва да бъде изпратено на друг еднакъв по степен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Производството по НЧХД № 312/2023г. е образувано в Районен съд – Козлодуй след като делото му е изпратено за разглеждане в резултат на определение №421/28.09.2023 г. по ч.н.д. №827/2023 г., второ н.о. на ВКС, с което е променена местната подсъдност поради отвод на съдиите от РС-Лом, където първоначално е образувано съдебното производство по тъжбата на частния тъжител С. А. С. против К. Б. с обвинение за квалифицирана обида по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.- чл.147, ал.1 от НК. Видно от разпореждане № 367/13.11.23г. на съдия при РС-Козлодуй производството по делото е било прекратено и същото е изпратено на ВКС за повторно определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, тъй като всички съдии от РС – Козлодуй са си направили самоотвод на основание чл.29, ал.2 от НПК поради изразено от подсъдимия съмнение относно тяхната безпристрастност. Следва да се отбележи, че посочените съображения за отвеждането на съдиите не са основание за направените самоотводи, включително по чл.29, ал.2 от НПК, тъй като изразеното от подсъдимия съмнение относно интегритета на съдиите от РС-Козлодуй не е конкретно обосновано и в този смисъл се явява голословно. По този начин се осигурява възможност на страната успешно да инициира промяна на местната подсъдност като злепостави установения в чл.9 от ЗСВ принцип на случаен подбор при разпределението на делата като гаранция за справедлив съдебен процес. Отделно от това, искането за отвод, с което са обосновани самоотводите е описано в разпореждането, съдържащо искане за повторна промяна на местната подсъдност като отговор на тъжбата №7930/23.10.2023 г., но такъв не е приложен по делото. Независимо от горното и доколкото самоотводите на съдиите не подлежат на съдебен контрол, съответно са направени с неотменими съдебни актове, а видно от прекратителното разпореждане на съответния съдия не може да се формира състав за разглеждане на делото, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Необходимо е определянето на друг, еднакъв по степен съд, като това следва да бъде Районен съд - Видин, който е в териториална близост до местоживеенето на страните по делото в гр. Монтана и същевременно е извън съдебния район на Окръжен съд- Монтана, където подсъдимият практикува като адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение