Определение № 6057 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С. против определение № 682/05.05.2025г., постановено по адм. дело № 164/2025г. по описа на Административния съд - Ямбол, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 30лв. за производство по частна жалба, подадена до Върховния административен съд против определение № 600/17.04.2025г., постановено по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм.д.№164/2024 г. на Административен съд-Ямбол е образувано по постъпила искова молба от С. П. С., понастоящем в [заличен текст], против Административен съд Бургас, с която се претендира да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 (сто хиляди) лева за периода от 02.01.2024 г. до 01.01.2025 г, ведно със законна лихва, считано от датата на иска, причинени от Административен съд-Бургас, като резултат от връчване на документи по над 150 дела преимуществено срещу ГД “Изпълнение на наказанията“ чрез затворническата администрация в отворен вид, достъпен за четене, копиране, коментиране и прочие, въпреки многобройните му молби, жалби и заявления с искане кореспонденцията му да се изпраща в затворени пликове, като счита това за нарушение на чл.46, ал.3 от ГПК. С Определение №600/17.04.2025 г. по адм.д.№164/2024 г. Административен съд-Ямбол не е освободил С. П. С., понастоящем в [заличен текст], от заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер на 10 (десет) лева. На 30.04.2025г., С. е подал частна жалба против горепосоченото определение. С частната жалба е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване пред ВАС. По изложените в обжалвания акт мотиви, съдът е отказал на жалбоподателя да бъде освободен от заплащане на дължимата се държавна такса и е оставил частната жалба без движение, като му е указал срок за изпълнение на дадените указания, вкл. е предупредил С., че при неотстраняване на нередовността в срок, частната жалба ще му бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Определението е правилно. Съдът е посочил, че към настоящия момент не са настъпили нови обстоятелства, които да променят направения вече извод, че видно от доказателствата по делото лицето не е в невъзможност да си осигури парични средства, с които да заплаща държавните такси за водене на съдебни производство, които са инициирани изцяло по негово желание. Касационната инстанция споделя изложените мотиви, вкл. и що се касае до увеличения размер на дължимата такса, което се дължи изцяло на поведението на оспорващия, които не е изпълнил задължението си да внесе първоначалната такса. Обжалваното определение е в унисон с мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ясно е посочено следното: "Следва да се има предвид и това, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата." По аргумент за противното, след като с Определение №600/17.04.2025 г., С. не е освободен от заплащане на държавна такса за производството пред АС Ямбол и след като не са настъпили нови обстоятелства, то отказът за освобождаване от заплащане на дължимата се такса важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции. Въз основа на изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,