Решение № 793 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2532/2008 г.

Решение № 793 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2532/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателя Мария Иванова Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК разглеждането касационната жалба на М. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр. д. № 1113/07 г. Прието е, че въпросът кои от претендираните с ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС движими вещи са налични и във владение на ответницата по иска и кои - унищожени след като са й били предадени, е от значение за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Е. Ц., действаща под настойничеството на Е. Д., не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С решението е отхвърлен искът на касаторката срещу ответницата с пр. осн. чл. 108 от ЗС за всички посочени в исковата молба движими вещи. Прието е, че ищцата не е установила правото си на собственост върху вещите; те са предадени от ищцата на ответницата, но не е установено, че съществуват и се намират във владението й към решаване на спора, като предпоставка за присъждането им с ревандикационния иск. Изводите на въззивния съд са частично необосновани и незаконосъобразни: Установено е по делото, че ищцата предала на ответницата по силата на сключения между тях предварителен договор за продажба на апартамент от 11.09.2002 г. част от описаните в исковата молба движими вещи от обзавеждането му. В чл. 4 от предварителния договор е посочено, че апартаментът е частично обзаведен " с изключение на: готварска печка, розов мокет, хладилник и 4 стола"/ мокетът и столовете не се претендират с иска/. Показанията на св. И, баща на ищцата и на св. К не установяват несъмнено предаването и на готварската печка и хладилника, изрично изключени в договора на страните. От показанията на св. И се установява, че след завеждане на иска при въвода във владение на апартамента от съдебен изпълнител, предадените дв. вещи не са намерени там, с изключение на порт мантото и вграденият гардероб, които били повредени /липсвали части/. Безспорно е, че от предаването им до постановяване на решението по иска дв. вещи са били непрекъснато в държане на ответницата. За собствеността на движимите вещи се съди по владението им - те са били на ищцата като обзавеждане на апартамента й, и тя ги предала на ответницата след сключване на предварителния договор, с изключение на тези по т. 4 от договора; че първата е техен собственик не се оспорва по делото. От предаването им до завеждане на исковата молба и след това вещите са във владението на ответницата. Няма данни да са отчуждени или унищожени; частично повредени са, но все още съществуват гардеробът и порт- мантото. Това, че свидетелят И не намерил вещите в апартамента не сочи несъмнено, чете не съществуват / и категорични данни за това по делото няма/ - обстоятелствата, при които е направена констатация за липсата им по-скоро сочат, че са изнесени и скрити. Поради горното ВКС намира, че искът е основателен за доказано предадените от ищцата на ответниците дв. вещи и следва да се уважи, като на ищцата се присъди владението на описаните в исковата молба вещи, без готварската печка и хладилника. Ако при изпълнение на решението присъдените вещи не бъдат намерени у длъжника се постъпва съобразно чл. 521, ал. 2 от ГПК. Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което процесните движими вещи се присъдят на ищцата, на осн. чл. 108 от ЗС. Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 2 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. о.