Определение № 2699 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1797/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по жалба на С. Ч. П., [ЕГН], [населено място], против определение № 574/07 януари 2025 г., постановено по адм. д. № 10555/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 1 АПК е оставена без разглеждане частна жалба на С. Ч. П. срещу определение № 25791/03 декември 2024 г., постановено по адм. д. № 10555/2024 г. по описа на Административен съд София град. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че жалбата е подадена от лице, което не е активно легитимирано да подаде такава. Счел е, че П. не е страна по делото – жалбата не е подадена от него и той не е бил страна в административното производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на обжалване пред Административен съд София град е бил мълчалив отказ на началника на СГКК – София по заявление вх. № 01-498256/11 септември 2024 г., с което К. Г. П. е поискал издаване на скица за ПИ с номер по Картата на възстановената собственост 519125 с площ от 35,407 дка. С определение № 25791/03 декември 2024 г. производството по делото е било прекратено, поради липса на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. От така очертания предмет на правния спор пред първоинстанционния съд е видно, че страни в горепосоченото административно производство са били лицето, подало искане за издаване на скица – жалбоподателят К. Г. П. и началникът на СГКК – София. В тази връзка, безспорно е, че частният жалбоподател - С. Ч. П., не е бил страна в развилото се между жалбоподателя П. и органа административно производство, респ. - в съдебното такова пред АССГ, поради което и не разполага с правен интерес да атакува постановения съдебен акт. С оглед изложеното, не е налице хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като атакуваното решение няма сила за частният жалбоподател, нито е неблагоприятно за него, по смисъла на АПК. Надлежни страни в процеса са субектите, които са заинтересувани от неговия изход - жалбоподателят, органът издал обжалвания акт и заинтересуваните от делото правни субекти, ако в случая има такива. Изложеното налага извода, че подадената частна жалба изхожда от лице, неучаствало в първоинстанционното производство, т. е. от ненадлежна страна. Следователно, съдът е извършил правилна преценка, че частната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 1 АПК и правилно е била оставена без разглеждане с обжалваното определение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение