Определение № 499 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 842/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Н. А. А. против определение № 2905 / 11.02.2013 год. по ч.гр.д.№ 17141 / 2012 год. на Софийски градски съд, ВО, 4 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на същия против разпореждане от 03.10.2012 год. на Софийски районен съд,ГО,78 състав,постановено по гр.д.№ 39795/2012 год.,с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя,за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника С. В. И., по реда на чл.417 т.9 пр. първо ГПК, в частта относно дължима лихва за забава от 3 770 евро, върху главницата от 15 000 евро, за която заявлението е уважено. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е процесуално недопустима. С т.8 на ТР № 4, прието от ОСГТК на ВКС в с.з. от 22.05.2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год.,бе прието за недопустимо касационното обжалване на въззивни определения,постановени в заповедното производство, вкл. преграждащи по характер такива, с оглед изводима от закона уредба на същото като двуинстанционно.Такова е и атакуваното настоящо определение, с което въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционен съд, за отхвърляне / в частта относно претендирана лихва за забава /, искането за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение