Определение № 475 от 28.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1491/2023 г.

Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по иск на Д. М. Р., ЕГН: [ЕГН], срещу „Профи Кредит България“ЕООД за отмяна на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на арбитражно решение № 572/16.11.2011г. по арб.дело № 572/2011г. по описа на арбитър Ж. Б., с което е осъден да заплати на ответника сумата от 8 091.58 лв., ведно със законната лихва от 16. 11. 2011г. до окончателното изплащане, както и разноски. Ищецът се позовава на нищожност на арбитражното решение на основание чл.47, ал.2 ЗМТА. Сочи, че със същото е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който като кредитополучател има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал.1 ДР на ЗЗП, поради което и съгласно чл.19, ал.1 ГПК спорът е неарбитрируем. Ответникът – „Профи Кредит България” ЕООД, [населено място] – оспорва претенцията като недопустима поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователна поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 47, ал.2 ЗМТА. Подробни съображения е изложил в писмен отговор от 07.11.2023г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът е недопустим. Съобразно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В случая искът е просрочен по следните съображения: От приложеното по настоящото дело гр.д. № 5248/2016г. по описа на Районен съд Русе се установява, че същото е образувано по предявен от Д. М. Р. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД на 16.09.2016г. иск за прогласяване нищожност на договора за потребителски кредит, за неизпълнението на който ищецът е осъден с арбитражното решение, предмет на иска по чл.47 ЗМТА. С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за недопустимост на иска поради наличие на арбитражна клауза и на сила на пресъдено нещо, формирана с постановеното арбитражно решение № 572 от 16.11.2011г. по арб.д. № 572/2011г. по описа на арбитър ад хок Ж. Б.. Отговорът на исковата молба, ведно с приложенията, са редовно връчени на ищеца Д. Р. на 06.12.2016г., чрез упълномощения му адв. К. Д.. В депозираното на 15.12.2016г. становище по възражението на ответника за прекратяване на делото ищецът Р. изрично е заявил, че наличието на влязло в сила арбитражно решение не е пречка в отделно производство да се иска обявяване на договора за нищожен, което е доказателство, че с книжата същият е получил и процесното арбитражно решение. При така установеното получаване от ищеца на арбитражното решение на 06.12.2016г., предявяването на иска по чл.47 ЗМТА на 01.08.2023г. е извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя недопустимост на образуваното въз основа на същия производство и налага прекратяването му. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 48, ал. 1 ЗМТА