Определение № 2097 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1473/2024 г.

Производството е по чл. 48,ал.2 ЗМТА, образувано по молба на Н. К. Н., с която се иска спиране изпълнението на решение № 1 от 22.01.2024г. по арб. д. № 1/23 г. на Софийски търговски арбитражен съд. Молителят с исковата си молба е поддържал и искане за спиране на изпълнението на атакуваното по реда на чл.47 ЗМТА решение, като е изложил съображения за това, че кредиторът по решението- „ Френело транспорт“ – ЕООД ще усвои в течение на производството по чл.47 ЗМТА сумите от разпродаване на имуществото чрез ЧСИ, което би довело до „противоправно осребряване на наследствената маса в полза на трети лица“. Посочил е още, че начислената неустойка била в такъв размер, че дължимите разноски и обезпечения правят практически невъзможна защитата му. Поискал е с оглед така изложеното, да бъде освободен от заплащане на надлежно обезпечение за спиране на изпълнението на арбитражното решение, тъй като нямал финансов ресурс, като вместо това е посочил, че може да предостави обезпечение по начина описан в чл.181 и сл. ЗЗД, а именно чрез ипотека върху „имотите по завещанието“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на искането по чл.48, ал.2 ЗМТА, намира следното: С разпоредбата на чл.48, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на осъдително арбитражно решение, при подаден редовно иск за неговата отмяна по реда на чл.47 ЗМТА. За да бъде спряно изпълнението, ищецът е длъжен да представи обезпечение. Надлежността на това обезпечение е изведена и ограничена от нормата на чл. 48,ал.2 МТА, която урежда начина на определяне на размера и вида на обезпечението. От текста следва категоричен извод, че за целите на производството по чл.48,ал.2 ЗМТА надлежното обезпечение винаги е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд. Предназначението на депозираната сума е да служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от предприетото от длъжника искане за отмяна на арбитражното решение. За разлика от обезпечителното производство, в което чл.391, ал.1, т.2 ГПК позволява да се допусне обезпечение на бъдещ или на вече предявен иск срещу представяне на гаранция съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД, процесуалната разпоредба на чл.48,ал.2 ЗМТА не препраща към разпоредбите на чл.180 и чл.181 ЗЗД, уреждащи ипотеката като форма на обезпечение пред съд и способа за нейното учредяване. Съобразявайки липсата на изрично препращане, настоящият състав на ВКС намира, че разпоредбите на чл.180 и чл.181 ЗЗД са неприложими в производството за спиране на изпълнение по реда на чл48,ал.2 ЗМТА. В конкретния случай, молителят Н. е подал искова молба против решение № 1 от 22.01.2024г. по арб. д. № 1/23 г. на Софийски търговски арбитражен съд, с което е постановено осъдително решение за парични вземания на основание чл.92 ЗЗД. Съгласно чл.48, ал.2 ЗМТА, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на арбитражните решения е в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение.Разглежданата норма е императивна, поради което невъзможността да бъдат изпълнени изискванията й има за правна последица оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението, като в този случай няма правен регламент, който да установява възможност за преценка на представянето на друг вид обезпечение и съответно изложените от молителя обстоятелства са ирелевантни към настоящото производство. За молителя остава открита процесуалната възможност при внасяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл.48,ал.2 ЗМТА да поиска отново спиране на изпълнението на арбитражното решение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение