Решение № 34 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 611/2012 г.

Решение № 34 от 4.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 611/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. К., Г. Г. Г., Х. Г. Х., В. Г. Х., Х. М. Х., К. М. Х. и И. М. Х. срещу решение № 97 от 17.5.2012 г. по гр. дело № 166/12 г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 377/4.01.2012 г. по гр. дело № 1437/2011 г. на РС - Димитровград, като е допусната делба на недвижим имот, представляващ УПИ... в кв.... по регулационния план на [населено място], [община], одобрен със заповед № 269/1966 г. и заповед № 303/2004 г. с площ от 362,84 кв.м, с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота: от две страни улици, УПИ..., УПИ..., при квоти: 60/144 ид. части за К. К. Т., 60/144 ид. части за Н. З. П., 4/144 ид. части за Х. М. Х., 4/144 ид. части за К. М. Х., 4/144 ид. части за И. М. Х., 3/144 ид. части за Г. Г. Г., 3/144 ид.части за В. Г. К., 3/144 ид. части за Х. Г. Х. и 3/144 ид. части за В. Г. Х. В касационната жалба се подържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявения инцидентен установителен иск бъде уважен и делбата бъде допусната при следните делбени квоти: 12/48 ид. части за З. П., 12/48 ид. части за К. К. Т., по 3/48 ид. части за В. Г. К., Г. Г. Г., Х. Г. Х. и В. Г. Х. и по 4/48 ид. части за Х. М. Х., К. М. Х. и И. М. Х. Ответниците по касационната жалба Н. З. П. и К. К. Т. не са взели становище по същата. С определение № 842 от 25.10.2012 г., по гр. дело № 611/2011 г., ВКС, Първо ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на имота в [населено място] при посочените в диспозитива квоти на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК-поради противоречие с практиката, обективирана в решение № 394 от 22.02.2005 г по гр. дело № 2760/2003 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по реда на чл. 218а от ГПК и решение № 908 от 4.11.2008 г по гр. дело № 3171/2007 г на Първо ГО, по реда на чл. 218а от ГПК /отм./ по процесуалноправния въпрос относно съобразяване и обсъждане от въззивния съд на всички относими доказателства, както и по материално правния въпрос, по приложението на чл. 79, ал. 1 от ЗС, съгласно която съсобственикът променя анимуса си за владение на имота и започва да владее за себе си. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема за установено следното: Предявен е иск за делба във фаза по допускането. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на К. Т. Ш., починал на 20.4.1926 г. След смъртта си общият наследодател е оставил за наследници по закон трите си деца: син К. Т., дъщеря Т. М., починала на 3.5.2006 г и оставила за единствен наследник ищцата Н. З. П., и син Н. К. Т. - починал на 17.5.1977 г. и оставил за наследници всички страни по делото на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН. Приел е за безспорно, че приживе К. Ш. е бил собственик на УПИ... в кв.. по регулационния план на [населено място], [община], одобрен със заповед № 269/1966 г. и заповед № 303/2004 г. с площ от 362,84 кв. м, с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота: от две страни улици, УПИ..., УПИ.....Приел е, че наведеното от ответниците /касатори в настоящото производство/ възражение за придобиване на имота по давност от един от синовете на общия наследодател Н. К. Т., а в последствие и от неговия син Н. Н. К. е неоснователно, тъй като от събраните по делото гласни доказателства не е установено, че последният е демонстрирал по отношение на останалите съсобственици-наследници, че упражнява фактическа власт върху имота не по смисъла на чл. 31 от ЗС, а само и изключително за себе си. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване съдът намира за правилна практиката в приложените от касаторите решения, още повече, че същите съответстват на създадената задължителна практика по чл. 290 от ГПК: решение № 450 от 21.07.09 г. по гр. д. № 3547/08 г. на ВКС, II ГО; решение № 570 от 6.11.09 г. по гр. д. № 4112/08 г. на ВКС, II ГО; решение № 796 от 2.02.11 г. по гр. д. № 1660/09 г. на ВКС, I ГО. Според горните актове по чл. 290 от ГПК, съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка. По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК, съгласно което когато съсобствеността произтича от наследяване съсобственикът, който упражнява фактическа власт и върху идеалните части на другите сънаследници следва да извърши спрямо тях такива действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричане владението на останалите. Завладяването на частите на останалите сънаследници следва да се манифестира явно чрез действия, установяващи своене. По основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение е съобразено с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС. Когато съсобствеността върху имота е възникнала от наследяване, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо да е противопоставил на останалите сънаследници своето намерение за това. Законосъобразен е изводът на съда, че в настоящия случай от събраните гласни доказателства не се установява завладяване от страна на Н. Т., респ. сина му Н. К. на идеалните части на другите. Не са установени действия, сочещи на промяна в анимуса на сънаследника, отричащи правата на останалите сънаследници. Тези фактическите изводи на въззивният съд напълно съответствуват на установеното от събраните по делото доказателства. В обжалваното решение подробно са анализирани свидетелските показания и е отчетено, че същите те не установяват твърдените от касаторите факти по повод релевираното възражение за давност /погрешно посочено като установителен иск, предявен от името на починало лице/. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение