Определение № 4394 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4070/2022 г.

Производство по чл._274._ал._2._изр..2..във_вр._с.чл..279_ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. А., Д. Е. А., М. Е. А. и Я. Е. А. (всички конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата жалбоподателка Л. Н. А.) против разпореждане № 80 от 21.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4347/2021 г. на Върховен касационен съд (ВКС), IV г. о., с което е върната частна жалба с вх. № 2139 от 09.03.2022 г. по регистъра на ВКС, подадена от Л. А. срещу определение № 71 от 23.02.2022 г., постановено по това частно гр. дело в частта, касаеща предходно сезиране с частна жалба от лицето. С тази част от атакувания съдебен акт, касационният съд произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е оставил без разглеждане частна жалба - с вх. № 3913 от 19.07.2021 г. по регистъра на ВКС, на Л. Н. А. чрез адв. М. срещу определение № 313 от 30.06.2021 г., поправено с определение № 347 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. № 219/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение № 279 от 16.03.2021г. по гр. д. № 91/2021 г. на Окръжен съд -Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на Л. Н. А. против постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. по изп. дело № 58/2018 г. на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 на КЧСИ като недопустима и е прекратено производството по делото. Със същото определение е прекратено производството по ч. гр. д. 4347/2021 г. на ВКС, IV г. о. в посочената му част. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане с твърдения за спазен срок за неговото атакуване по реда на инстанционния контрол и се иска същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение след като се запозна с данните по делото намира следното. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е приел, че частната жалба (вх. № 2139 от 09.03.2022 г.) на Л. А. е просрочена - подадена е след изтичане на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съобразил е, че съобщение до страната с препис от определение № 71 от 23.02.2022 г. й е редовно връчено чрез пълномощник адв. Й. М. на 28.02.2022 г. и едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалването му е изтекъл на 07.03.2022 г. - понеделник, присъствен ден. Сезиращата частната жалба на Л. А. срещу определение № 71 от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4347/2021 г. на ВКС, IV г. о. е подадена по пощата на 08.03.2022 г., т. е. след изтичане на горния решителен срок, поради което същата е счетена за процесуално недопустима и е върната на подателя й. Обжалваното разпореждане е правилно. Процесуалните разпоредби са императивни и съдът и страните са длъжни са съобразяват своите действия с тях. Срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалване на определенията (с частна жалба) е преклузивен и с изтичането му (поради процесуалното бездействие на заинтересована страна в релевантния времеви период) се преклудира правото на обжалване, а постановеният съдебен акт влиза в сила. Затова, при преценка на установените данни правилно и законосъобразно предишният състав на ВКС е направил извод за просрочие на подадената частна жалба и я е върнал като процесуално недопустима. Оплакванията в частната жалба, предмет на разглеждане в това производство, че срокът за обжалване е спазен и сезирането е редовно, са неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на доводите на страната, че препис от определение № 71 от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 4347/2021 г. на ВКС, IV г. о. й е връчен - чрез адвоката на 01.03.2022 г. Напротив, видно от приложеното по делото съобщение преписът е връчен на жалбоподателката Л. А. чрез адв. М. на 28.02.2022 г. Ето защо, като е приел наличието на нередовно сезиране, каквото е подаването на просрочена частна жалба и я върнал предходният състав на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.