Определение № 9682 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8971/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на „Велконт“ ЕООД против определение № 2691/4.06.2026г. постановено от Административен съд Пазарджик по АД № 1112/2025г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу Разрешение за строеж № 42/01.04.2024 г., издадено от Главен Архитект на Община Велинград за обект: „Реконструкция водопровод и канализация по ул. „Еделвайс“ в гр. Велинград“, с дължина на канализацията – 224 м и дължина на водопровода 154м, в имот с идентификатор 10450.503.1848 по КККР на гр. Велинград, представляващ улица „Еделвайс“ и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, които според частния жалбоподател обосновават негов интерес, включително и такива отнасящи се до съществуващ водопровод и неговото пресичане с този по оспореното разрешение. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на разноски.

Главният архитект на община Велинград, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага подробни съображения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението и присъждане на разноски.

Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения:

С оспореното пред Административен съд Пазарджик разрешение за строеж е разрешено извършването на „Реконструкция на водопровод и канализация по ул. „Еделвайс“ в гр. Велинград“, с дължина на канализацията – 224 м и дължина на водопровода 154м, в имот с идентификатор 10450.503.1848 по КККР на гр. Велинград, представляващ улица „Еделвайс“. Частният жалбоподател не е притежава никакви вещни права относно посочения недвижим имот.

Нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ посочва заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 разрешение за строеж. Нормата е специална и дерогира общите норми определящи лицата имащи право на жалба - чл. 147 АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, които в случая не намират приложение. Развитите в частната жалба съображения в противен смисъл са неоснователни.

Изброяването съдържащо се в нормата на чл. 149, ал. 2 е numerus clausus. Това са:

1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята;

2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2;

3. в случаите по чл.185, ал.1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях;

4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

„Велконт“ ЕООД не попада в нито една от посочените категории лица.

Изложените от частният жалбоподател съображения са неотносими и не установяват обстоятелства, които биха могли да характеризират дружеството, като лице от някоя от четирите категории, изброени по-горе.

Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на „Велконт“ ЕООД Оспореното определение на Административен съд Пазарджик е валидно, допустимо и правилно и не следва да бъде касирано.

При този изход на спора и при липса на мотивирано възражение за прекомерност, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на деловодни разходи в техния претендиран и доказан размер – 480,- евро в полза на Община Велинград.

По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,