Решение № 11206 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15038/2010 г.

Решение № 11206 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15038/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, срещу решение № 907 от 20.07.2010 г. по адм. дело № 207 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас, в частта, с която по жалба на Снежана Пенева Карчева е отменен РА № 280800186 от 6.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-07 от 12.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас относно определени задължения за ДДС по ЗДДС (отм.) и ЗДДС в размер на 68 824.54 лв.; в размер на 39 073.44 лв.; в размер на 74 564.50 лв., конкретно посочени по размери в диспозитива на решението, и лихви за забава и относно задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 4 297.00 лв., главница и на 2 074.28 лв., лихви; за 2006 г. в размер на 8 020.90 лв., главница и на 1 619.68 лв., лихви и относно определени задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 42 480.00 лв., главница и 3 484.08 лв., лихви. Обжалва се съдебният акт и в частта, с която е изменен посочения РА по повод задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 02.2005 г. за сумата над 998.40 лв., главница до 6 985.20 лв. и лихва за сумата над 496.04 лв. до 5 348.10 лв.; за данъчен период м. 09.2005 г. за сумата над 3 480.00 лв., главница до 10 164.00 лв. и лихва за сумата над 1 481.01 лв. до 4 124.15 лв., както и относно изменени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за сумата от 4 900.90 лв., главница до 105 462.84 лв. и лихва за сумата над 1 758.16 лв. до 4 900.90 лв., както и в частта относно определените съдебни разноски, присъдени на жалбоподателката. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Снежана Пенева Карчева, чрез процесуалния си представител адв. Борислав Делибашев оспорва същата като неоснователна лично в съдебно заседание, както и чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Образувано е и по касационна жалба на адв. Борислав Делибашев, срещу същия съдебен акт в частта, в която е изменен РА и са определени задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 02.2005 г. в размер на 998.40 лв. и лихва за забава в размер на 496.04 лв. и за данъчен период м. 09.2005 г. в размер на 3 480.00 лв. и лихва за забава в размер на 1 481.01 лв. Обжалва се решението в частта и относно изменените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и определени в размер на 4 900.90 лв. и лихва за забава в размер на 1 758.16 лв., както и в отхвърлената му част относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 03.2006 г. Образувано е и по частна жалба на адв. Борислав Делибашев срещу определение № 2330 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 207 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас, с което в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 161, ал. 3 от ДОПК, с което Снежана Пенева Карчева е осъдена да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас сумата 10 086 лв., съдебни разноски, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, без конкретно да са обосновани нарушения, като се иска отмяна на решението и в частта, с която е изменен посочения РА относно определените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02 и м. 09.2005 г., както и задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., както и в частта, с която е в отхвърлената му част относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 03.2006 г. Не претендира присъждане на съдебни разноски. В частната жалба също са развити доводи за неправността на определението, като се иска неговата отмяна. Ответната страна по втората касационна жалба и по частната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, както и на частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби, както и на частната жалба, и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 и от надлежни страни, а разгледани по същество първата касационна жалба е частично основателна, втората е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, с оглед изхода от спора. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 280800186 от 6.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-07 от 12.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия на Снежана Пенева Карчева, едноличен търговец с фирма ЕТ "Фючър - Снежана Карчева", относно прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 1.11.2004 г. до 30.04.2008 г., както и по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) и на ЗДДФЛ, за ревизирания период 1.01.2004 г. -31.12.2007 г. С него не е признато право на данъчен кредит, съответно е начислен ДДС в размер на 207 014.86 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 69 957.58 лв. Определени са задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 4 297.00 лв. и лихва за забава в размер на 2 074.28 лв.; за 2005 г. в размер на 105 462.84 лв. и лихва за забава в размер на 37 413.10 лв.; за 2006 г. в размер на 8 020.90 лв. и лихва за забава в размер на 1 619.68 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 42 480.00 лв. и лихва за забава в размер на 3 484.08 лв. През ревизирания период лицето е извършвало търговска дейност като едноличен търговец с посочената фирма, като това е производство на горно и работно облекло. В хода на административното производство е направено ИПДПОЗЛ от 10.07.2008 г., от 22.07.2008 г. и от 8.08.2008 г., с които са изискани счетоводни документи на предприятието. Първото искане е изпратено по пощата, като е връчено на 21.07.2008 г. на лицето Янев. При посещаване на адреса за кореспонденция за връчване на другите първите две искания, не е открито задълженото лице, негов представител или упълномощено лице и е съставен протокол на 23.07.2008 г. затова. На 31.07.2008 г. исканията са връчени на лицето по реда на чл. 30, ал. 4 от ДОПК, т. е. при отказ, като лицето е представило договор от 3.07.2007 г. за покупко-продажба на търговското предприятие на "Венис - 2005" ЕООД и приемо-предавателен протокол за прехвърляне на документи между двете фирми. Представено е впоследствие удостоверение от 13.11.2008 г., от което се установява, че към 13.11.2008 г. е осъществено вписване в търговския регистър относно заличаване на търговеца. От удостоверение от 17.09.2008 г., изходящо от агенцията за вписванията е видно, че към 17.09.2008 г. е осъществено вписване на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец на посоченото дружество. Направено е ИПДПОЗЛ от 12.08.2008 г. до дружеството-правоприемник, като с искането са поискани всички счетоводни документи и книжа, касаещи дейността на едноличния търговец. Същото е изпратено на адреса за кореспонденция и на адреса на управление, като е връчено на 15.08.2008 г. До издаването на РА не са постъпили исканите писмени документи. Изложението е обосновано от факта, че процесната ревизия е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. По реда на чл. 32 от ДОПК са лицето е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК относно реда за извършване на ревицията и искане за представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Това е изложено в мотивите на обжалваното решение, както и възражението, че след прехвърляне на предприятието лицето не следва да носи данъчна отговорност, а тя трябва да се търси от приобретателя. Съдът е приел, че независимо от осъщественото прехвърляне на предприятието, физическото лице е носител на всички данъчни задължения, за периода, през който е осъществявало търговската си дейност. Съгласно чл. 14, т. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 15, ал. 3 от ТЗ, бившият собственик на предприятието е задължено лице по смисъла на кодекса. Задължено лице е самото физическо лице. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на доставчиците на ревизирания търговец, като част от тях са представили част от изисканите доказателства. Не са ангажирани доказателства за извършени разплащания между съконтрахенти, за кадрова обезпеченост, документи относно извършване на транспорт, респ. от кого и за чия сметка е осъществяван, справки за стоков поток, за собствени или наети складови помещения и др., които са от значение за определянето на данъчните задължения на ревизирания субект. В резултат на установеното при извършените насрещни проверки, получените отговори и протоколи от тях, органът по приходите не е признал право на данъчен кредит на едноличния търговец, поради липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В съдебно заседание от 6.07.2009 г. жалбоподателят е представил писмени доказателства, който представляват счетоводната документация на ЕТ "Фючър - Снежана Начева" за ревизирания период 2004 г. - 2008 г. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение изцяло е кредитирано от съда като компетентно и обективно. При това съдът е отчел, че задачите на експерта са били да извърши справка в счетоводствата на доставчиците и да установи факти, относими към правото на данъчен кредит. Такава справка е направена в счетоводната документация на доставчиците в обслужващите счетоводни къщи, както и в счетоводството на жалбоподателя. Направено е подробно изложение по повод отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 6, чл. 24 , чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Кардама" ЕООД, "Ком В" ЕООД, "Теск" ООД, "Транс инженеринг 05" ЕООД. Съдът е приел, че фактическите констатации в РА, доколкото по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се ползват с презумпция за истинност се явява оборена чрез изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Според експерта счетоводството на ревизираното лице и на посочените търговци за тези данъчни периоди и по повод процесните фактури е редовно водено, ДДС е начислен при доставчиците, същият е платен по "ДДС-сметката" им. Разплащането на данъчната основа е станало в брой, като е осчетоводено по кредитна сметка 501 "Каса в лева". Транспортът е осъществяван за сметка на ревизираното лице. При проверка на счетоводните му документи е установено, че процесните стоки са осчетоводени по с/ка 302 "Материали". Всяка фактура е придружена от спецификация и складова разписка. Плащанията са отразени в счетоводството на лицето. Според експерта процесните стоки са вложени в производството на готова продукция и са предмет на последващи доставки, като е проследено движението на закупените материални с процесните фактури и влагането им в готова продукция. Според съда е реализиран състава на чл. 64 от ЗДДС (отм.) относно правото на данъчен кредит, налице са реално изпълнени доставки, съответно данъчни събития и облагаеми доставки, по които следва да се признае правото на данъчен кредит общо в размер на 68 824.54 лв., като не са налице предпоставките за доначисляване на ДДС, с изключение на 1 брой фактура, издадена от "Кардама" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази част на спора. По делото се установява, че е осъществен данъчния състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.), плащане е данъчната основа, както и ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика, както и че доставките се действително осъществени. По повод фактури, издадени от "ПГ Трейдинг" ЕООД, "Симер" ЕООД, "Фактор Р" ЕООД, "Неси Трейд 2003" ЕООД, "Места 2002" ЕООД, "Места - I - 2002" ЕООД, "Мариан 63" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 44 124.44 лв. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът е изложил аналогични съображения като отново се е позовал на изслушаната съдебно-икономическа експертиза относно преценката за редовност на воденото счетоводство на ревизирания субект и тези доставчици, респ. за посочените ревизирани периоди и процесни фактури. Данъкът е начислен, респ. е внесен по "ДДС-сметката" на доставчика, извършено е плащане на данъчната основа в брой, съответно е кредитирана сметка 501 "Каса в лева". Транспортът е извършван от ревизираното лице, за което са представени пътни листове чрез лица наети по трудово правоотношение. Посочените транспортните му средства, които са заприходени по сметка 205 "Транспортни средства" при ревизираното лице. Съдът е направил преценка, че актът е незаконосъобразен и в тази му част, без начисления ДДС общо в размер на 5 051.00 лв. по две доставки от "Места 2002" ООД, понеже са изпълнени изискванията на закона. Реализиран е данъчният състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит, като са опровергани констатациите относно липсата на предпоставките по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено в тази част на спора, понеже по делото не е установено по категоричен начин отсъствието на отрицателните предпоставки, уредени в посочената разпоредба, за да се признае правото на данъчен кредит. Те са изрично посочени в нея и това са непредставяне от страна на доставчика, в случая конкретно посочените фирми, на доказателства от значение за определянето на данъчните задължения относно определянето на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съдебната практика е категорична при прилагането на посочената разпоредба, че следва да се представят доказателства от преките доставчици относно техните доставчици, т. е. да се осъществи проследяване на т. н. стокова верига, което по делото не е направено и съответно констатациите на РА в тази му част не са оборени. От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява по отношение на посочените доставчици, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение в тази му част следва да се отмени като неправилно. По повод отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 6, чл. 9 , чл. 25, чл. 68 и чл. 70, ал. 5 и чл. 71, ал. 1, във връзка с чл. 113, ал. 4, чл. 114 от ЗДДС, в общ размер от 74 546.50 лв. по фактури, издадени от "Мариан 63" ЕООД и от "Вега комерсиал О. К." ЕООД. Съдът е направил извод, че от събраните писмени доказателства и заключението на експерта са опровергани констатациите на РА в тази му част и те са относно реалното извършване на доставките на стоки и на услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Първичните счетоводни документи по доставките са осчетоводени при жалбоподателя, фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, осчетоводени са и от доставчиците, плащанията са извършени в брой и също са осчетоводени. Проверката е извършена в счетоводната кантора, която ги обслужва. Според съда е доказана реалността на процесните доставки. Съдът е обсъдил и разпоредбите на чл. 71, т. 1, на чл. 69, ал. 1, на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съдът се обосновава и с липсата на легално определение за предходен доставчик, липсата на основание да бъде отказано правото на данъчен кредит с оглед поведението на такъв доставчик. Меродавно се явява наличието на данъчно събитие и изискуемост на данъка, респ. упражняването на правото на приспадане в срока по чл. 72 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в тази част на спора. По делото е установено счетоводното третиране на доставките от посочените доставчици, като експертът е направил извод, видно от заключението относно начисляването на данъка, относно разплащане извършено в брой, относно липса на транспортни разходи, понеже са извършени от ревизираното лице, относно осчетоводяване на стоките при ревизираното лице. По повод влагането на получените стоки в производството на последното е записано, че е проследено движението на закупените материални с процесните фактури и тяхното влагане, като е установено, че при продажбата на готовата продукция са издавани данъчни фактури и е начисляван ДДС. В хода на административното производство са представени част от исканите от тези доставчици и конкретно от втория. Обжалваното решение в тази част на спора се явява правилно постановено. Реалността на процесните доставки, включително и чрез последващата реализация на продукцията на ревизираното лице се явява доказана. При определяне на задълженията по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за ревизираните 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. органът по приходите се е позовал на липсата на разходи, които да са документално обосновани и доказани, понеже не са събрани годни първични счетоводни документи, както и не се установява, че фактурираните по процесните доставки стоки и услуги са реално осъществени. Последното обосновава извод за липса на документална обоснованост на разходите. Решаващият съд е приел, че с оглед преценката му за реалност на посочените доставки от изброените доставчици, с изключение доставката от "Кардама" ЕООД, две доставки от "Места 2002" ЕООД, следва да се приеме, че органът по приходите неправилно е регулирал финансовия резултат на ревизираното лице през процесните години, като е увеличавал същия за данъчни цели, респ. е приложил чл. 23, ал. 2 от ЗКПО (отм.) и чл. 22 от ЗКПО със стойността на фактурите по процесните доставки. Разходите във връзка с тях са документално обосновани с оглед приетото по делото. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено в обжалваната част, с която е отменен РА относно задълженията за ДДС, поради отказано право на данъчен кредит и е начислена лихва за забава, съответно е отменен относно задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2004 г., за 2006 г. и за 2007 г., съответно е изменен РА относно задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 02. и м. 09.2005 г., и по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в посочените размери, освен в тази му част, в която е отменен РА относно правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "ПГ Трейдинг" ЕООД, "Симер" ЕООД, "Фактор Р" ЕООД, "Неси Трейд 2003" ЕООД, "Места 2002" ЕООД, "Мариан 63" ЕООД в размер на 39 073.44 лв. и е начислена лихва за забава, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Поради преценката за неправилност на съдебното решение в тази част по облагането по реда ЗДДС (отм.) по повод доставки от посочените доставчици, които са в данъчни периоди, включени в отчетните 2004 г., 2005 г. и 2006 г., и понеже облагането по реда на ЗОДФЛ (отм.) за отчетни години е във връзка с тях, то следва да се направи преценка за неправилност на решението и по повод облагането данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Следва да се има предвид, че решението е правилно в частта относно данъчни периоди м. 02. и м. 09.2005 г. и м. 03.2006 г. за сумите в размер до 998.40 лв. и лихва за забава в размер до 496.04 лв. и за данъчен период м. 09.2005 г. за сумата в размер до 3 480.00 лв. и лихва за забава в размер до 1 481.01 лв. и за данъчен период м. 03.2006 г. в размер до 1 571.00 лв. по фактура, издадена от "Кардама" ЕООД и две фактури, издадени от "Места 2002" ЕООД. Същото се отнася и до решението, в частта в което е изменен РА, като са правилно определени задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за сумата до 4 900.90 лв. и лихва за забава в размер до 1 758.16 лв. Това е предмет на втората касационна жалба и то е във връзка с изменението на ревизионния акт за сумите над този размер. Съобразно изложеното решението следва да отмени и делото върне за ново разглеждане относно преценката за облагаемата данъчна основа и размера на задължението по този ЗОДФЛ (отм.) за посочените отчетни години и лихвата за забава. При това следва да се вземе предвид настоящото съдебно решение в частта по повод определените с него задължения за ДДС, които се явява такива определени от ревизиращия орган за данъчни периоди м. 02, м. 09.2005 г. и м. 03.2006 г. по доставчиците "Кардама" ЕООД и "Места 2002" ЕООД. Изменителният диспозитив на първоинстанционното решение е обусловен от факта, че съдът е работил по данъчни периоди, а не по доставчици. По повод задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. до посочения размер от 4 900.90 лв., главница и лихва за сумата от 1 758.16 лв., то размерът му се явява определен със силата на присъдено нещо, с която се ползва настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на спора съдът ще се произнася по дължимостта и размера на задължението над тези суми до определените с РА над 4 900.90 лв., главница до 105 462.84 лв. и лихва за сумата над 1 758.16 лв. до 4 900.90 лв. Основният момент по делото е специалният ред, по който е извършена ревизията и това е този по чл. 122 и сл. от ДОПК и конкретно позоваването на т. 4 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно "непредставена счетоводна отчетност, съгласно закона за счетоводството". От направеното по-горе фактическо изложение се установява, че административният орган е правил опити и е връчвал искания за представяне на документи и обяснения на ревизираното лице, на неговите доставчици. В административната фаза на процеса не са представени такива, а са представени едва в съдебното производство, за което действително няма пречка по закон. Пасивността на ревизираното лице и активността едва в съдебното производство, която се свежда до ангажиране на съдебно-икономическа и съдебно-графологична експертиза, за установяване на правнорелевантните факти не следва да се тълкуват във вреда на ревизираното лице, понеже би се ограничило правото му на защита, още повече, че понася санкцията по чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Конкретно по делото е безспорно установено, че ревизираното лице е продало предприятието си в качеството на едноличен търговец на посоченото по-горе търговско дружество правоприемник, поради което е било затруднено да представи исканите счетоводни документи. Доколкото експертът е проследил огромен брой такива документи, които представляват извадки от счетоводните регистри на ревизираното лице и доставчиците по повод процесните доставки, то същият е дал отговор на поставените въпроси, респ. преценка за редовно водено счетоводство макар само и по отношение на тях. Проверката е осъществявана в две счетоводни къщи. Представените документи са частни, същите са оспорени по съответния ред, като е открито производство по оспорването им. Ангажирана е посочената графологична експертиза, чрез която се установява, че подписите положени на пътните листове са на ревизираното лице и на Атанас Хаджиев. Ангажирани са доказателства и относно факта, че предметът на доставките е вложен в производството на готовата продукция. Правилно съдът е кредитирал изцяло заключението на експерта по съдебно-икономическата експертиза, понеже е направена проверка макар и само на част от счетоводните документи на жалбоподателката и фирмите доставчици, съответно експертът е направил извод за начина на водене на счетоводството от тях. Следователно, с оглед спецификата на ревизията по посочения ред обосноваването на извод за реални доставки и осъществени документално обосновани разходи се основава на преглед от страна на специалист, какъвто се явява съдебният експерт по счетоводствата на участващите в търговския оборот лица. Доказателствата относно реалността на доставките се явяват достатъчни, понеже спорът е, не че не е осъществявана стопанска дейност, респ. доставки, а от кого, на какво основание, какви са плащанията във връзка с тях и дали реално е прехвърляно правото на собственост върху стоката, респ. е предоставяна услугата от конкретните стопански субекти. Направените изводи от съда за реализиране състава на чл. 64 от ЗДДС (отм.) и за неправилното прилагане на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС съответстват на фактически установеното по делото. Втората касационна жалба се явява неоснователна, като същата не съдържа конкретни съображения относно неправилността на съдебното решение в частта, в която с изменението на обжалвания РА остават задължения за ревизираното лице, а именно по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 02.2005 г. в размер на 998.40 лв. и лихва за забава в размер на 496.04 лв. и за данъчен период м. 09.2005 г. в размер на 3 480.00 лв. и лихва за забава в размер на 1 481.01 лв. и задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 900.90 лв. и лихва за забава в размер на 1 758.16 лв., както и относно определеното задължение за ДДС за данъчен период м. 03.2006 г. в размер на 1 571.00 лв. По повод направеното оспорване в съдебно заседание от 5.04.2011 г. относно осъществени действия от страна на ревизиращия орган извън срока за осъществяването й, то същото е неоснователно. Съгласно ЗВР № 800186 от 14.08.2008 г. на органа по приходите по повод ревизията на лицето е определен краен срок за приключването й - 17.09.2008 г. Извършените действия от страна на административния орган по ИПДПОЗЛ са от 10.07.2008 г., от 22.07.2008 г. и от 8.08.2008 г., с които са изискани счетоводни документи на предприятието, което е в обсъждания срок. Представени са удостоверение от 13.11.2008 г. и от 17.09.2008 г., от които се установява, че към 13.11.2008 г. и към 17.09.2008 г. е осъществено вписване в търговския регистър относно заличаване на търговеца и вписване на прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец на посоченото дружество. Същият факт е неотносим към спора, доколкото ревизираното и задълженото лице е Снежана Пенева Карчева, едноличен търговец с фирма ЕТ "Фючър-Снежана Карчева" по повод осъществяваната и търговска дейност за ревизирания период в това й качество. Направено е ИПДПОЗЛ от 12.08.2008 г. до дружеството-правоприемник, като с искането са поискани всички счетоводни документи и книжа, касаещи дейността на едноличния търговец. Същото е в срока. Уведомлението изх. № 11949 по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е от 8.08.2008 г., а това по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК с изх. № 11950 е от 8.08.2008 г. и са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК на 22.08.2008 г. Първото уведомление е връчено и с писмо с обратна разписка на адреса за кореспонденция, върната с подпис на сестрата на ревизираното лице. Посочените действия на административния орган са в рамките на ревизионното производство. Определението е правилно постановено, понеже по делото е безспорно, че всички писмени доказателства, които е следвало да се представят в административното производство, са представени едва в съдебното производство, поради което представилата ги страна носи отговорност за съдебните разноски, независимо от изхода от делото, което е съобразено с императивната разпоредба на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Същото обаче следва да бъде отменено и понеже делото ще бъде върнато за ново разглеждане по повод облагането по реда на ЗОДФЛ (отм.), то решаващият съдебен състав ще се произнесе по присъждането на съдебните разноски, което е в съответствие с чл. 226 от АПК. При този изход от спора на първия касатор съдебни разноски не се дължат за настоящата инстанция, понеже такива ще му присъдени в първоинстанционното производство при новото разглеждане на спора относно облагането по ЗОДФЛ (отм.) и с оглед прилагането на чл. 161, ал. 3 от ДОПК за проведеното първоинстанционно производство, за проведеното касационно производство и при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд в посочената част от спора. На втория касатор съдебни разноски за настоящата инстанция не се дължат с оглед на изхода от спора. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение