Решение № 1328 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2012 г.

Решение № 1328 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Симеон Пешев Чонтовски с адрес: гр. Кърджали, ул. "Мара Михайлова" № 11, вх. А, ет. 4, ап. 8, подадена чрез процесуалния му представител адв. Чочева, срещу решение № 674/21.03.2012 г. на Административен съд /АС/ - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2532/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261100593/29.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, И. Р. М. - гр. Хасково, потвърден с решение № 840/31.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: Неправилна е преценката от страна на съда на допуснатите в хода на ревизията процесуални нарушения, в т. ч. липсата на мотиви в РА /преписан е РД/. Неправилен е изводът на съда, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Същото е изписано само текстово без да е пояснено за кой период е констатирано, в какво се изразява, какъв е размерът на недостига на средства. Не е ясно кои обстоятелства са приети за годни да обосноват това обстоятелство. Неправилно не са кредитирани представените от жалбоподателя договори и разписки, тъй като, според съда, са с недостоверна дата. Същите са представени с възражението срещу Ревизионния доклад /РД/ и по отношение на тях следва да се приеме, че имат достоверна дата. Неправилно е определена данъчна основа за облагане заедно на съпрузите. Неправилно в хода на ревизията са констатирани покупки от ЕТ по фактури, издадени от "Метро Кеш енд Кери", за които е прието, че не са използвани във връзка с дейността на ЕТ, а от физическото лице и неговата съпруга и това е дало основание да се премине към особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Не е ясно и какви други покупки са установени във VAT 8. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Бонева по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261100593/29.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, И. Р. М. - гр. Хасково, потвърден с решение № 840/31.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за ревизираната 2006 г. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 107 210. 45 лв. и за нея на ревизираното лице е определен дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 25 094.50 лв. и лихви 13 152.59 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА, като подробно е обсъдил доказателствата по делото и е отговорил на всички доводи и възражения на жалбоподателя. Приел е, че според доказателствата, събрани в хода на ревизията и анализа, направен от органа по приходите, жалбоподателят не е разполагал с доходи, които да покрият извършените от него разходи, поради което правилно е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 19 от СК при определянето на годишната данъчна основа. Твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила при извършването на ревизията с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК не могат да обосноват сами по себе си незаконосъобразност на РА и да доведат до неговата отмяна. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е длъжен да реши спорът по същество, т. е. да се произнесе по дължимостта на определените с акта задължения и техния размер. От мотивите на РД и РА е ясно, че ревизията е извършена на физическото лице, а не на ЕТ и поради това е неоснователен доводът на жалбоподателя за нарушеното му право на защита. Обсъдени са в мотивите на първоинстанционното решение представените от жалбоподателя договори за дарение и разписки и е посочено, че относим е само договорът от 2006 г. за 10 000 лв., който не е с достоверна дата и няма данни да е бил деклариран с декларация по чл. 49 от ЗМДТ. Така постановеното решение е правилно. Ревизията е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1100593/03.02.2011 г., издадена от Дорета Начева Ангелова орган по приходите в сектор "Координация", на която видно от приложение № 2 към заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив, е възложено да издава ЗВР при отсъствието на Венета Петрова Ангелова - началник сектор "Ревизии" Хасково. На 03.02.2011 г. Венета Петрова Ангелова е била в отпуск по болест, което се установява от представения от ответника с отговора на касационната жалба болничен лист № 3692590 от 31.01.2011 г. Поради изложеното, неоснователен е доводът на жалбоподателя, наведен в жалбата му до Пловдивския административен съд, за допуснато нарушение при издаването на ЗВР. Неоснователен е доводът на касатора за липса на самостоятелни мотиви в РА, тъй като са възпроизведени мотивите на РД. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 5 от ДОПК РД следва да съдържа описание на извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК РД се прилага към РА и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените доказателства. В изпълнение на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК за излагане на мотиви в РА органът по приходите в него е преповторил установените факти и обстоятелства при ревизията, които са коментирани и в РД и това не означава, че РА не съдържа мотиви, тъй като са повторени мотивите в РД. Възражението срещу РД, както и представените договори за дарение са обсъдени подробно на стр. 8 и 9 от РА. Правилно е прието от съда, че видно от РД и РА, ревизираното лице е Симеон Пешев Чонтовски като физическо лице. В РД се съдържат констатации за това, че с решение № 630 от 26.04.96 г. на Кърджалийския окръжен съд в търговския регистър е вписан едноличен търговец Симеон Пешев Чонтовски с търговска фирма "Чонтовски - Симеон Чонтовски" със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бл. "Дружба", ап. 6. Видно от възражението срещу РД и жалбата срещу РА, подадена до директора на Дирекция "ОУИ", жалбоподателят е бил наясно с това, че определените задължения при ревизията не са във връзка с осъществяваната от него търговска дейност като ЕТ. Това, че в решение № 840/31.08.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ", с което е потвърден РА, е посочено, че жалбата е подадена от Симеон Пешев Чонтовски с ЕТ "Чонтовски - Симеон Чонтовски" не би могло да въведе лицето в такова заблуждение по отношение на ревизираната дейност, че да наруши правото му на защита. Правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателствата, събрани в хода на ревизията, установените факти и обстоятелства и анализа, направен от органа по приходите, обосновават извод, че жалбоподателят не е разполагал с доходи, които да покрият извършените от него разходи, поради което е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че не е ясно за кой период е констатирано несъответствието между приходите и разходите, в какво се изразява то, какъв е размерът на недостига на средства и с какви доказателства е установен. В РД, в РА и в решението на директора на Дирекция "ОУИ" ясно и точно са изброени приходите, получени от Симеон Чонтовски и от съпругата му Златка Чонтовска, през ревизираната 2006 г., а именно: изтеглена сума от банкова сметка в "ПИРЕОС БАНК" АД от Симеон Чонтовски в размер на 3280 лв.; получен ипотечен кредит от Златка Чонтовска от Банка "ДСК" - 200 000 лв.; доходи от трудови правоотношения на Златка Чонтовска - 198.07 лв. /общо 203 478.07 лв./; Направени разходи през 2006 г. - вноска, направена от Симеон Чонтовски, в ЕТ "Чонтовски - Симеон Чонтовски" - 25 000 лв.; вноска, направена от Симеон Чонтовски, в "Симслав" ООД - 165 000 лв.; вноски по кредит от "ПРОКРЕДИТ БАНК" АД - 5400 лв.; вноски по кредит от "ПИРЕОС БАНК" АД - 2 442.96 лв.; закупен недвижим имот от Златка Чонтовска - 210 000 лв.; вноски по ипотечен кредит в Банка "ДСК" от Златка Чонтовска - 2 541 лв.; вноски по банков кредит в "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" от Златка Чонтовска - 1 920 лв.; разходи за издръжка на четиричленно семейство с две непълнолетни деца по данни от НСИ - 5 595. /общо разходи 417 898.96 лв. /. Констатирана е разлика между приходи и разходи в размер на 214 420.89 лв. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 19 от СК, според която приносът на двамата съпрузи се предполага до доказване на противното, органът по приходите е определил само за ревизираното лице Симеон Чонтовски недостиг на парични средства за 2006 г. в размер на 107 210. 45 лв. Обстоятелствата са установени на базата на получените отговори от търговските банки, представени документи от "Симслав" ООД и данните от счетоводните сметки в счетоводството на ЕТ "Чонтовски". Съобразно разпоредбите на чл. 19 и чл. 25 от СК законосъобразно органът по приходите е взел предвид получените приходи и направените разходи от двамата съпрузи. Данъчната основа за облагане обаче е определена само за единия от тях. Според чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), действащ към 2006 г., вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. В ал. 2 и ал. 3 е предвидено, че съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 25, ал. 1 разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а съгласно ал. 2, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Неправилно се твърди в касационната жалба, че в хода на ревизията са констатирани покупки от ЕТ по фактури, издадени от "Метро Кеш енд Кери", както и други покупки, за които е прието, че не са използвани във връзка с дейността на ЕТ, а от физическото лице и неговата съпруга и това е дало основание да се премине към особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Видно от изложеното на стр. 10 от РД, направена е справка в информационната база на НАП VAT 8 за направени покупки, но за 2006 г. не са констатирани такива. По отношение на договорите за дарение и разписките, на които касаторът се позовава, следва да се посочи, че същите не са представени с възражението срещу РД № 1100593/30.05.2011 г., а с възражението срещу РД № 1004918/24.01.2011 г., след който е издаден РА № 261004918/16.03.2011 г., а не процесният. Независимо от това, доказателствата, представени от ревизираното лице, са обсъдени както в РА, така и в решението на директора на Дирекция "ОУИ", а също така и в решението на АС-Пловдив. Правилно е приел Пловдивският административен съд, че договорът за дарение от 27.04.07 г., сключен от жалбоподателя с Петко Държиков, не касае ревизирания период. По отношение на договора за дарение от 2004 г. правилно е преценено, че не може да се направи извод за наличие на сумата от 25 000 лв. и към 2006 г., както и по отношение на сумите, за които Людмила Господинова Гочева декларира, че е дарила на сина си Патрик Чонтовски в периода 2000 г. - 2007 г. /55 000 лв./ и през 2001 г. отделно 32 000 лв. За 2006 г. е представен само един договор за дарение - този с дата 16.09.2006 г. за сумата от 10 000 лв. Договорът за дарение не е с нотариално заверени подписи в изпълнение изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗЗД, а към него разписка не е представена, за да се удостовери предаването. Липсват доказателства и за това, че дарителят е разполагал с посочената в договора сума, за да може да я предаде на надарения. С оглед на така изложените съображения, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство не следва да се присъжда, тъй като не е представляван в с. з. от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение