Определение № 156 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2331/2013 г.

Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба от Първа инвестиционна банка АД-С. за отмяна на основание чл.304 ГПК на неприсъствено решение № 4/7.01.2013 г. по гр.д. № 269/2012 г. на Кърджалийски ОС, с което е уважен иска по ч.694,ал.3 ТЗ и се признава за установено по отношение на ответника Би Е. енд В. П. О. в н.-К., че дължи на ищеца П. В. АД-П. сумата 19 105 900 лв. неустойка по договор за съвместна дейност от 28.01.2007 г. и договор за поръчителство от 28.05.2007 г., като са присъдени и разноски. Молителят твърди, че е необходим другар на ответното О. в н., тъй като е кредитор и по негово възражение кредиторът-ищцовото АД, е изключен от списъка на приетите вземания. Ответното по молбата за отмяна О. в н. е подало отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна. Изтъква, че ако молителят би бил необходим другар, то тогава и той би дължал същата сума на ищцовото АД. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Молителят няма качеството на необходим другар по смисъла на чл.216,ал.2 ГПК по отношение предмета на иска, който касае установяване на вземане въз основа на договор за поръчителство и договор за съвместна дейност. Необходимо другарство не е налице, тъй като не са налице тъждествени дела на другари по своя предмет и не се отнасят до едно и също правоотношение, в което всички другари да са участници или имат спрямо него едно и също правно положение. По изложените съображения, молбата за отмяна е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.