Решение № 612 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2009 г.

Решение № 612 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на С. Н. М. и Н. Ц. М. от[населено място] с пълномощник адв. Р. С. срещу решение от 10.06.2009г по гр. дело № 1190/2008 г. на С. градски съд, с което при ново разглеждане на делото от въззивен съд е оставено в сила решение от 04.11.2002г по гр. д. № 9294/2002г на С. районен съд, по уважен отменителен иск на основание чл. 135 от ЗЗД. За относително недействителен е обявен договорът за дарение по нот. акт № 115, т. I от 29.03.2001г за прехвърляне на 1/2 ид. част от имот на касаторите - дарители в полза на сина им Д. М. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено при процесуални нарушения, незаконосъобразно и необосновано по отношение на решаващите изводи за интерес от иска, предвид наличие на облигационно правоотношение и качеството на ищците като кредитори, секвестируемостта на разпореденото жилище и по въпроса за отмяната на сделката в частта, с която съпругата недлъжник се е разпоредила, тъй като имотът преди прехвърлянето е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Ответницата по касационната жалба К. П. В. е заявила отговор, с който оспорва жалбата. Ответниците по касационната жалба В. Д. Ц. и Б. В. А. също оспорват жалбата и молят да се приеме за правилна практиката, следвана от въззивния съд по отношение пасивната легитимация на съпругата на длъжника като разпоредител на имущество С определение № 106 от 26.01.2010г на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, предвид противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос за отмяната на имуществено разпореждане с имот, който е бил в режим на съпружеска имуществена общност, по иск на кредитор с облигационно вземане срещу единия от съпрузите. Противоречиви разрешения са формирани по въпроса за възможността постановена от съда отмяна да бъде за половината идеална част, с която съпругът - недлъжник се е разпоредил съвместно с длъжника, разпореденото имущество е било в режим на семейна имуществена общност, а отменителния иск е с оглед паричен дълг на единия съпруг. В обжалваното понастоящем решение, както и в решение № 1206 от 19.12.2008г по гр. д. № 3864/2007г, III г. о. на ВКС и реш. № 1437 от 22.01.2009г по гр. д. № 6172/2007г IIг. о на ВКС е прието, че след като имотът е съпружеска имуществена общност, а само единия от двамата съпрузи е длъжник на ищеца, то това не е пречка за предявяване и уважаване на иска за отмяна на разпоредителното действие като цяло, при задължително участие и на двамата съпрузи в процеса предвид необходимостта от еднакво решение за тях, по относителната действителност на разпореждането и оглед бездяловия характер на съпружеската имуществена общност. В решение № 655 от 05.07.2007г по гр. д. 573/2006г на II г. о на ВКС е прието, че ако дългът е личен на единия съпруг, то обезпечението на задължението се покрива само от 1/2 ид. част от общото имущество и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на другия съпруг, тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД е субсидиарен в смисъла, поддържан от касаторите. Върховен касационен съд приема за правилно разрешението, дадено в обжалваното понастоящем въззивно решение и решение № 1206 от 19.12.2008г по гр. д. № 3864/2007г, III г. о. на ВКС и реш. № 1437 от 22.01.2009г по гр. д. № 6172/2007г IIг. о на ВКС . Съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима, което обуславя съдилищата да следят както за съвместната процесуална легитимация, така и за режима на разпореждане, когато прилагат материалния закон. Императивните изисквания на материалноправната норма са от значение не само когато се разрешава спор за нарушени условия по чл. 22, ал. 2 от СК (отм), но и когато се преценяват и постановяват последиците на относителната недействителност. Щом общността в правата е бездялова и по време на брака единият съпруг не може да се разпорежда само със своята част от имота, то от забраната следва, че разпореждането на двамата с имот в режим на съпружеската имуществена общност е увреждащата сделка, предмет на отмяната, а не някаква идеална част от нея . Успешното провеждане на отменителния иск не може да има за последица прекратяването на СИО и от това именно е изхождал законодателят, като е регламентирал реда по чл. 502 от ГПК за съдебно изпълнение върху вещ в режим на съпружеската имуществена общност, при вземане срещу единия от съпрузите. Като е съобразил гореизложеното и не е уважил възражението на ответниците, че при личен дълг на единия съпруг обезпечението на кредиторите му се покрива само до 1/2 ид. част от разпореденото общо имущество на съпрузите и недействителността по чл. 135 от ЗЗД не би могла да обхваща разпореждането на съпругата-недлъжник, С. градски съд е постановил допустимо и правилно решение, Законосъобразно цялата сделка е приета за относително недействителна, дарственото разпореждане уврежда интересите на кредиторите, без оглед на обстоятелството дали останалите участници в сделката, респ. надареният, са знаели това. Останалите доводи и оплаквания в касационната жалба нямат отношение към въпроса, обусловил допускането й до разглеждане и са по същество неоснователни. При процесното разпореждане ответниците не могат да черпят довод за несеквеституемост, независимо от това дали живеят в жилището, както вече задължително прие ВКС (виж решение № 456 от 25.06.2010г на ВКС, IV г. о на основание чл. 290 от ГПК ). Правилно са преценени материалните предпоставки за успешно провеждане на иска. При наличие на влязло в сила решение за признато по съдебен ред и присъдено парично вземане, което не е погасено от длъжника, неоснователно се оспорва извода, че ищците нямат качеството на кредитори. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил, а е изпълнил указанията по отменителното решение от 26.03.2008г на ВКС, I г. о. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, ответниците по жалбата не са установили разноски в настоящето производство Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.