Решение № 245 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 70/2010 г.

Обжалвано е въззивно определение № 384 от 24.11.2009 год. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.ч.гр.дело № 681/2009 год., с което е потвърдено определение № 442 от 30.09.2009 год. по гр.дело № 940/2009 год. на Великотърновския окръжен съд за прекратяване производството по последното и изпращане делото на Великотърновския районен съд на основание чл.104, т.3 във връзка с чл.103 и чл.109 ГПК, по правилата на родовата и местна подсъдност. Недоволни от определението са жалбоподателите П. Г. Д. ЕГН ********** от гр. В. и И. Г. Д. ЕГН ********** от гр. В., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като в изложението на адвокат Н от Великотърновската адвокатска колегия е посочен само текста – чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната частна жалба – Кмета на О. В. Т., Х. С. Б. и В. Й. Б., двамата от гр. В., не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно определение по иск с правна квалификация чл.108 ЗС намира, че касационната частна жалба е редовна и допустима. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено. В касационната частна жалба се излагат съображения, но по съществото на спора без обосноваване на предпоставките на чл.280, ал.1, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение