Определение № 3387 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2488/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. З. Ж. в качеството й на ЕТ „Т. 31 – А. Ж.“ срещу определение №2453 от 25.09.2024 г. по т.д.№1334/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С определението в обжалваната част е оставена без уважение молбата на А. З. Ж. в качеството й на ЕТ „Т. 31 – А. Ж.“ за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по т.д.№1334/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и за сума в размер на 3761.34 лв., представляваща половината от общо дължимата държавна такса (за разликата над 3761.34 лв. до 7522.68 лв. е постановено освобождаване от внасяне на държавна такса). В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се поддържа, че жалбоподателката – ищец по предявен в производството по т.д.№1334/2024 г. на ВКС, иск по чл.47 ЗМТА, не разполага с достатъчно средства да заплати сумата от 3761.34 лв., частта от държавната такса, за която не е освободена с обжалваното определение. Посочва се, че за 2022 г. търговското дружество, чийто едноличен собственик е ищцата, е реализирало печалба от 9000 лв., но тази сума не е достатъчна да заплати таксата, а като едноличен търговец, ищцата не осъществява дейност, още повече, че е кредитополучател по множество договори за кредит, а е необходимо и да издържа малолетната си дъщеря. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е посочил, че съгласно подадената декларация за имуществено, семейно и здравословно състояние, ищцата получава месечен доход от 920 лв., не е омъжена, издържа своята малолетна дъщеря, притежава жилище - апартамент от 85 кв.м. в Стара Загора, което е ипотекирано, не притежава МПС и влогове, като в декларацията е отбелязано, че притежава дялове в търговско дружество „Ди Ай Груп 08“ ЕООД, което не осъществява дейност, а дяловете й са запорирани от 2024 г. Приел е, че твърдението за липса на реализирана търговска дейност на едноличното търговско дружество се опровергава от обявения в ТР счетоводен баланс към 31.12.2022 г., видно от който дружеството е реализирало приходи, макар и в размер само на 9000 лв., като не е обявена и представена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството за последната 2023 г., а налагането на запор върху дружествения дял също не е пречка дружеството да реализира търговска дейност и това не води до прекратяването му. Изложил е съображения, че от друга страна доходите на ищцата са в размер на минималната работна заплата, а от декларираните от нея обстоятелства не се установява да има налични средства, включително по банкови сметки, поради което е достигнал до извод, че ищцата следва да бъде освободена само частично - до размера на Ѕ от общо дължимата държавна такса от 7522.68 лв. Определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Жалбоподателката е човек в трудоспособна възраст – на 42 г., без заболявания, която може да реализира и реализира доходи, макар и в размер на минималната работна заплата. Същата е и едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, което с оглед обявените в ТР финансови отчети е в добро икономическо състояние, като през 2022 г. неразпределената печалба на дружеството за минали години е била в размер на 18 000 лв., които, видно от публикувания баланс, са били налични в касата на дружеството в края на 2022 г. С оглед изложеното и предвид: липсата на представена и обявена декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч за 2023 г. (т.е. дружеството е продължавало да осъществява дейност и през 2023 г.); обстоятелството, че налагането на запор върху дружествения дял не е пречка дружеството да реализира търговска дейност и понастоящем; обстоятелството, че макар и да упражнява родителски права по отношение на малолетната си дъщеря е несъмнено, че задължение за издръжка на детето съществува и за другия родител (който с оглед посоченото в удостоверението за раждане е известен); липсата на данни към настоящия момент за размерите на задълженията на ищцата по твърдяните в частната жалба договори за кредити, сключени с различни кредитодатели, настоящият състав намира, че ищцата е в състояния да заплати остатъка от държавната такса, по отношение на който е постановен отказ за освобождаване от заплащане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение