Решение № 5532 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2016 г.

Решение № 5532 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7631/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. М. от гр. К. против решение № 720/14 април 2016 г. по адм. д. № 1878 по описа на Административен съд-П. за 2015 г., с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт № Р-16000914001707-091-001 от 23.03.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП П., възложила ревизията, и главен инспектор по приходите в ТД на НАП П., ръководител на ревизията, който с решение № 501 от 19.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП е потвърден в частта на допълнително установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 8 366,83 лв. и лихви 1 611,79 лв. и за 2013 г. в размер на 3 658,66 лв. и лихви 333,10 лв., за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2012 г. в размер на 2 426,88 лв. и 528,79 лв. лихви и за 2013 г. в размер на 2 734,08 лв. и 264,50 лв. лихви, за ЗО за 2012 г. в размер на 1 516,80 лв. и 298,10 лева лв. и за 2013 г. в размер на 1 708,80 лв. и 169,78 лв. лихви, за ДЗПО за 2012 г. в размер на 948 лв. и 187,38 лв. лихви и за 2013 г. в размер на 1 068 лв. и 99,23 лв. лихви, и в частта, с която е осъдена жалбоподателката да плати на Дирекция "ОДОП" - П. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 307 лв. Изложени са доводи, че че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващо се в неправилно приет за спорен факта, че лицето С. М. и С. Г. е едно и също лице, респективно Т. М. и Т. Г. е едно и също лице, във връзка с което не е кредитирал данните от представените документи с така посочените различни имена, изходящи от регистри в РТурция, които според касатора са относими към спора, тъй като установяват доходи от сделки с недвижими имоти в РТурция. Твърдението е за неправилно некредитиране заключението на ССЕ, изготвена на база данни от така представените доказаталества и заключение на експерта, че са налице данни за приходи, които надхвърлят разходите на съпрузите за ревизираните периоди. В частта за установените задължения за ЗОВ са изложени доводи за неправилност на решението поради недоказаност, че базата на която са определените допълнителните задължителни вноски не е доход от трудова дейност, съобразно изискванията на чл. 6, ал. 2 КСО. Позовава се и на представено по делото решение на АС-П., с което е отменен РА, издаден на съпруга й Т. М. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се отмени РА като незаконосъобразен и се присъдят разноски по представен списък на разноските и документи. Ответната страна - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, в представен писмено становище и писмена защита от процесуален представител юрк. А. Рашева оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 307 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касацонната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна относно установените задължения за ЗОВ. Основният спорен въпрос е наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи на ревизираното лице за съответните периоди, като основните твърдения са свързани с получени средства извън страната, както и такива на съпруга й. При констатирани несъответствия между разходи и декларирани приходи от лицето, както и от съпруга й, са били налице обстоятелства за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК и изчисляването на паричния поток за ревизираните години. Правилни са изводите на съда, че са налице обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, при констатирани разходи в по-голям размер от декларирани доходи. Възраженията на жалбоподателката, поддържани и в касационната жалба са неправилно определен паричен поток за ревизираните години и началното салдо към 01.01.2012 г., доколкото не са доказани твърдения за получени доходи от имоти, които семейството е притежавало в Турция. Жалбоподателката е декларирала в подадените годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, че няма доходи от чужбина. В проведеното производство по оспорване на РА същата не доказва, че действително е получавала такива доходи. Представените договори за наеми на имоти, притежавани в Турция от семейството, от една страна са без данни за тяхното продължаване или прекратяване, както и от друго - липсват доказателства за изплатени суми - разписки или данни за деклариране на доходите пред местните органи по приходите в Р. Т. - за плащане на дължимите местни или държавни данъци върху получените доходи, съответно за освобождаване от тяхното плащане в Р. Т. с цел избягване на двойното данъчно облагане в Р. Б. По отношение твърдението, че посочените имена макар и различни са на едно и също лице - нейно и на съпруга й, липсват декларации за идентичност на имената. Твърдението на жалбоподателката, че реализирани от нея и от съпруга й доходи в Турция са били пренесени през границата без да са декларирани, също не са доказани, както не е доказан и начина на съхранение на средствата. В хода на съдебното производство за установяване на възраженията на жалбоподателката са представени писмени доказателства - договор за наем от 15.11.2010 г. между съпруга на жалбоподателката и трето лице, банкови извлечения от банкова сметка, удостоверения от ОДМВР К. за презграничните пътуванията в периода 2009 г. - 2013 г., ревизионен доклад и ревизионен акт, издадени по отношение на Т. М., съпруг на жалбоподателката, за същите ревизирани 2012 и 2013 години. От събраните писмени доказателства се установява, че Т. М. в качеството на наемодател на обзаведен апартамент е следвало да получава наем в размер на 700 евро месечно или 8 400 евро за година. Видно от банковите извлечения, този наем е получаван в периода март 2011 г. - февруари 2012 г. След тази дата до май 2013 г. по банковата сметка в евро на Т. М. са постъпвали периодични плащания. Установява се също, че жалбоподателката и съпругът й са пътували многократно до Турция в периода януари 2009 г. - септември 2012 г. и това вероятно не са всички пътувания, доколкото в удостоверенията, издадени от ОДМВР К. е отбелязано, че поради членството на България в ЕС и правото на свободно придвижване българските граждани се проверят на ГКПП по метода "преценка на риска", в резултат на което данните за пътуванията им са непълни след 01.01.2007 г. В хода на съдебното производство са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдържат определен от вещото лице нов паричен поток, в който е включило като приход продажбата на недвижим имот в Турция на 22.06.2010 г. на стойност 75 000 турски лири (76 539 лева), както и наемите от недвижимите имоти в Каваклъдере и Чанкая, Турция, както следва: наемът за месеците ноември и декември 2010 г. в размер на 1 400 евро (2 738,16 лева), за месеците януари-октомври 2011 г. в размер на 7 000 евро (13 690,81 лева) и месеците февруари-декември 2013 г. в размер на 17 600 турски лири (13 476 лева), наемът за имота в Каваклъдере, Турция, за месеците септември-декември 2011 г. в размер на 3 800 турски лири (3 007 лева), за месеците януари-август 2012 г. в размер на 7 600 турски лири (6 447 лева) и за месеците ноември-декември 2013 г. в размер на 1600 щатски долара (2 288 лева). Вещото лице е взело предвид също теглените суми от банкова сметка. Въз основа на тези свои констатации вещото лице е направило паричен поток за периода 2009-2011 г., въз основа на който е изчислило, че крайното салдо за 31.12.2011 г., което е взето като начално салдо към 01.01.2012 г., е 182 404,97 лева. При това начално салдо и като е прибавило като приход сумите от доходи в Турция вещото лице е изчислило паричния поток на жалбоподателката за ревизираните 2012 г. и 2013 г., при което крайното салдо за 2012 г. е 90 735,71 лева, а за 2013 г. е 76 116,33 лева, т. е., според вещото лице и за двете ревизирани години не е налице превишение на разходите над приходите, съответно не е налице база за изчисляване на данък по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. С допълнителното заключение въз основа на представените доказателства за теглене в брой на сумата 133 000 турски лири от банка "Асия" Турция на 22.06.2010 г., представляваща банков жилищен кредит, вещото лице е включило тази сума в приходната част на паричния поток за 2010 г., извършило е преизчисление на паричния поток за ревизираните 2012 г. и 2013 г., като в приходните и разходните части не е извършвало други изменения, и е установило, че крайното салдо и за двете години е положително - 53 560,60 лева за 2012 г. и 10 190,51 лева за 2013 г., т. е., не е налице превишение на разходите над приходите. Вещото лице посочва също, че парите от банковия кредит и от тегленията от банковите сметки в Турция е било възможно да се пренесат през границата на страната без да е необходимо тяхното деклариране. Заключението на експерта правилно е обсъдено от съда наред с останалите доказателства и е изведен извод, че получаване на доходите от продажба и от наем на недвижими имоти в Турция, е факт, който не може да бъде установен със заключение на вещо лице, нито със свидетелски показания на разпитан като свидетел по делото синът на жалбоподателката, чиито показания съдът не кредитира, тъй като освен че са дадени от пряк родственик и заинтересована страна от изхода на делото, същите са неконкретни и от тях не могат да се установят факти във връзка със спорните въпроси относно размера на доходите от притежаваните от семейството имоти в Турция. От друга страна, приходите са относими към получателя и са тези данни са ценени от съда в производството по обжалване РА издаден на съпруга Т. М., изложени в представеното по делото решение по адм. д. № 1803/2015 г. на Административен съд П., което не е обвързващо за настоящата инстанция, отделно - не е влязло в сила към настоящия момент. При тези факти съдът правилно е приел, че са налице обстоятелство за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Недоказано и неоснователно е възражението на жалбоподателката, че органите по приходите неправилно са определили паричния поток за ревизираните години и началното салдо към 01.01.2012 г., доколкото със заключение на вещо лице не може да се установи получаването на доходи от имотите, които семейството е притежавало в Турция. Жалбоподателката е декларирала в подадените годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, че няма доходи от чужбина, от една страна, а от друга страна, не доказва, че действително е получавала такива доходи. Представените договори за наем са без данни за тяхното продължаване или прекратяване, без доказателства - разписки или данни за деклариране на доходите пред местните органи по приходите в Р. Т. - за плащане на дължимите местни или държавни данъци върху получените доходи, съответно за освобождаване от тяхното плащане в Р. Т. с цел избягване на двойното данъчно облагане в Р. Б. При ползване на двойно гражданство, както е при жалбоподателката - гражданка едновременно на РБългария и на РТурция същата има не само права, каквито ползва и в двете страни, но и задължения към съответния държавен бюджет, съобразно задължителните законови разпоредби на всяка от страните. Ползването на различни имена в едната и другата страна, също е факт който опровергава доказателствената тежест на представените документи, при липса на представена от жалбоподателката декларация за идентичност на имената. Отделно от това, жалбоподателката не е посочила начина, по който е съхранявала тези суми до 01.01.2012 г., за да претендира тяхното пълно включване при изчисляването на паричния поток за предхождащите ревизията години, съответно при изчисляване на началното салдо за 2012 г. Недоказано е и твърдението на жалбоподателката, че всички реализирани от нея и от съпруга й доходи в Турция са били пренесени през границата без да са декларирани. Твърденията са за доходи в значителен размер: 60 120,90 евро за 2010 г., 108 944,59 евро за 2011 г., 14 733,61 евро за 2012 г. и 29 400,01 евро за 2013 г., които, ако са действително получени, на първо място следва да са декларирани в съответната държава и да са заплатени съответните данъчни задължения, респективно в РТурция и в РБългария. В ГДД подадена в РБългария жалбоподателката изрично е вписала, че няма получени доходи в чужбина. Правилен и обоснован е изводът на органите по приходите и на съда, в потвърждение за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Доказан и обоснован е изводът, че разходите на жалбоподателката за ревизираните години надвишават приходите й, което е основание за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК. След като е налице основание за извършване на ревизия по особения ред, важи презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Доказателствената тежест е обърната и в тежест на жалбоподателката е да обори констатациите на органите по приходите, което тя не можа да направи в настоящото съдебно производство. Наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК дава основание за извършване на ревизия по особения ред и установяване на задълженията на данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, при което РА в тази част е законосъобразен, както правилно е приел съдът. Решението е неправилно в частта за потвърдените задължения за ЗОВ. При определената по реда на чл. 122 ДОПК основа за облагане с преки данъци, при условията на чл. 124а ДОПК органите по приходите са определили и окончателния размер на осигурителния доход за ревизираните години по реда на чл. 122- чл. 124а ДОПК, като са приели, че жалбоподателката следва да плати задължителни осигурителни вноски върху установената основа за облагане по чл. 122- чл. 124а ДОПК. В РА и потвърждаващото го решение не са отразени данни за осъществявана от ревизираното лице трудова дейност, за която не са внасяни ЗОВ. Установените ЗОВ са на база установения недостиг на приходи спрямо разходи, който е определен като доход с неустановен произход и основание по чл. 122, л. 1, т. 7 ДОПК. При съобразяване разпоредбите на чл. 4 КСО задълженията следва да са определени на база доходи от трудова дейност, но такава не е установена в настоящия случай, при което решението в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени РА в частта за установени ЗОВ за 2012 и 2013 години. При този изход на делото следва да се намали присъденото от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение до размер 950 лв. На касационния жалбоподател се следват разноски, съобразно уважената част от жалбата в размер на 1528 лв. общо за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък за разноски и документи за внесени такива. На ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 742 лв. за изготвяне на писмено становище и защита от процесуален представител юрк. Рашева, без явяване по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение