Определение № 164 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 553/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 104784/26.11.2020 г., депозирана от „Агропродукт Стойкови” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез управителя Д. С., срещу разпореждане от 29.10.2020 г. по в.т.д. № 1/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на „Агрозащита ГВ” ЕООД за сумата 81 671.40 лв., представляваща неплатена цена за доставена стока, ведно със законната лихва от 04.12.2018 г., въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането. Твърди се, че независимо от наличието на предвиденото в чл.404, т.1, пр.2 ГПК изпълнително основание, предварителното изпълнение на невлязлото в сила решение може да доведе до непоправими вреди за дружеството. Сочените негативни последици са основани на подробно развити доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението на апелативния съд, с което е потвърдено неправилното решение на Окръжен съд – Ловеч. В частната жалба е формулирано и особено искане за спиране изпълнението на атакуваното разпореждане, на осн. чл.277 ГПК, и за спиране на изпълнението по образуваното изп.д.№474/2019 г. на ЧСИ В. П., на осн. чл.438 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.407, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативен съд за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.404, т.1, предл.второ ГПК. За да постанови атакуваното разпореждане, съдията-докладчик от Апелативен съд – Велико Търново е приел, че решението, въз основа на което се иска издаване на изпълнителен лист, е осъдително, на въззивен съд, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищеца „Агрозащита ГВ” ЕООД срещу „Агропродукт Стойкови” ЕООД. Изведен е извод, че е налице изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.второ ГПК. Разпореждането е валидно, процесуално допустимо и правилно. Апелативен съд – Велико Търново се е произнесъл по постъпилата от „Агрозащита ГВ” ЕООД молба с вх.№ 104644 от 28.10.2020 г. за издаване на изпълнителен лист, съобразно функционалната си компетентност по чл.405, ал.2, предл.трето ГПК. Съдията-докладчик правилно е констатирал, че актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответното дружество /сега частен жалбоподател/. Безспорно, в случая е налице предвиденото в чл.404, т.1, предл.второ от ГПК изпълнително основание. Доводите в частната жалба за материална и процесуална незаконосъобразност на решението на апелативния съд и за евентуални съществени и непоправими вреди за жалбоподателя в резултат на допуснатото принудително изпълнение, вкл. и до неплатежоспособност на дружеството, са ирелевантни за производството по издаване на изпълнителен лист, т.к. те не попадат в обхвата на проверката по чл.406, ал.1 ГПК. Тези доводи биха могли да обосноват реализиране на процесуалната възможност по чл.282, ал.2 ГПК, от която, след подаване на касационната жалба, дружеството не се е възползвало. Предвид горното, обжалваното разпореждане следва да се потвърди, а искането за спиране на неговото изпълнение подлежи на отхвърляне, още повече, че са налице данни за вече образувано изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист. Формулираното в частната жалба особено искане за спиране на действията по изпълнението не подлежи на разглеждане, доколкото разпоредбата на чл.438 ГПК е приложима само при обжалване на действията на съдебния изпълнител, каквото в случая не е налице. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение