Решение № 11700 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2012 г.

Решение № 11700 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 742 от 29.03.2012 г., постановено по адм. д. № 790/11 г. Пловдивският административен съд, ХV-ти състав, е отменил ревизионен акт № 261003764 от 29.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, ИРМ-Хасково, потвърден с решение № 147 от 15.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, относно установените на Мелиха Сюлейман Халим от гр. Хасково публични задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2004 г. в размер на 7 222,60 лв. и лихви за забава в размер на 5 265,51 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. в размер на 3 099,11 лв. и лихви за забава в размер на 1 853,33 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2006 г. за разликата над 2 621,63 лв. до 5 314,57 и лихви за забава над 1 238,93 лв. до 2 511,55 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 157,54 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Мелиха Сюлейман Халим от гр. Хасково, чрез пълномощника й адв. Магдалена Павлова Колева. В същата се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Пловдив в обжалваната му отхвърлителна част и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив не е взел становище. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов в качеството му на зам. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отменителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съответни доводи. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в отменителната му част и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата и в тази й част. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба Мелиха Сюлейман Халим от гр. Хасково, чрез пълномощника си адв. Магдалена Павлова Колева взема становище за неоснователност на жалбите. Претендира се заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са не основателни. С решението си Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 261003764 от 29.12.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, ИРМ-Хасково, потвърден с решение № 147 от 15.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, относно установените на Мелиха Сюлейман Халим от гр. Хасково публични задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2004 г. в размер на 7 222,60 лв. и лихви за забава в размер на 5 265,51 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. в размер на 3 099,11 лв. и лихви за забава в размер на 1 853,33 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2006 г. за разликата над 2 621,63 лв. до 5 314,57 и лихви за забава над 1 238,93 лв. до 2 511,55 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Съдът е описал подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията - издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите основание да приеме за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Направена е констатация, че изводът на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е обоснован на събраните по делото доказателства, като възраженията на ответната страна в обратния смисъл се явяват неоснователни. Съдът е направил анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа. Такъв е направен и на представените договори за паричен заем с физически лица за доказване на твърденията на страната за наличие на парични суми. Дадено е тълкуване на договора за заем съгласно чл. 240 от ЗЗД като реален такъв, като е посочено, че спорните обстоятелства между страните се свеждат до това, дали заемодателите са разполагали с парични средства да представят същите в заем и факта на предаване на парите. На база на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства административният съд е приел за доказани единствено предоставените парични средства от лицето Сабри Байрам Дуран в размер на 100 000 лв. В тази връзка са изложени мотиви, че това лице е притежавало такава парична сума предвид декларираните парични средства в ГДД за 2003 г. и представени доказателства за заплатени такива, както и защо съдът не приема констатациите на органа по приходите, че не е установено реалното предаване на парите в заем. По отношение на останалите твърдяни договори за заем за предоставяне на парични средства съдът е приел, че ангажираните от страната доказателства, в това число и гласни такива, не установяват по категоричен начин реалното получаване в заем на тези суми. По отношение на заема в размер на около 40 000 евро от заемодателя Ресул Замбур е констатирано, че само се твърди, че същият е разполагал с финансова възможност да предостави същите тъй като е осъществявал търговска дейност в Република Турция, като това твърдение не е подкрепено с доказателства и от него не следва автоматично, че лицето разполага с такива парични суми, които да предостави в заем. По отношение на паричните средства предоставени от Али Юсайн са изложени мотиви, че представените писмени доказателства не установяват същият да е разполагал с такива парични суми, които да предостави в заем. За сумата от 180 000 лв., които жалбоподателката е твърдяла, че е получила в дарение от свекърва си Зюмбюл Дуран Сюлейман, починала през 2009 г., съдът е приел, че в хода на съдебното производство само са правени твърдения, че произходът на тази сума е от производство на тютюн, но доказателства в тази насока не са ангажирани. На база на това съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, доколкото изчисленията в него са основани на включване в паричния поток на суми през съответните години от парични заеми, които не се приемат за дадени от заемодателите, съответно получени от заемодателя. При така направените изводи и съобразно правилото на чл. 19 от СК (отм.), съдът е посочил как следва да бъде определена данъчната основа за отделните години от ревизирания период и какъв е размера на задълженията за данък общ доход и лихвите за забава. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на двамата касатори против отхвърлителната и отменителната част от решението са свързани с изводите на съда за кое от физическите лица да приеме, че е налице реално сключен договор за заем, съответно за кои да приеме, че не е доказано сключването на реален договор за заем. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за данъчен период за ревизираните данъчни периоди 01.01.2003 - 31.12.2006 г. са налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което е довело до провеждане на ревизията по особения ред. За опровергаване на констатациите, че е налице несъответствие между приходите и разходите, още в хода на данъчното производство ревизираното лице е изложило доводи и ангажирало доказателства, че е получило заеми от физически лица. Представените в тази насока доказателства и изложените доводи от страната са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Съдът е обосновал изводите си защо приема, че не са налице реално сключени договори за заем с физическите лица Ресул Замбур и Али Юсайн, поради което те не опровергават констатациите на ревизионния акт. Същите се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, като наведените в касационната жалба на Мелиха Сюлейман Халил оплаквания за необоснованост на решението в тази му част се явяват неоснователни. При правилно тълкуване на същността на договора за заем като реален такъв - чл. 240, ал. 1 от ЗЗД обосновано е акцентувано на наличието на парични суми при заемодателите и тяхното фактическо предаване на заемателя и предвид наличните доказателства правилно е прието, че не е доказано наличието на парични суми при посочените физически лица, които те да предадат в заем на ревизираното лице или нейния съпруг. Като косвени обстоятелства в подкрепа на изводите на съда са както невръщането на получените в заем суми към момента на провеждане на ревизията, така и към днешна дата, а така също и обстоятелството, че в повечето договори няма нарочно отбелязване относно срока, в който следва да бъдат върнати сумите. В касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Пловдив се правят оплаквания относно изводите на съда, че сключеният договор за заем с Сабри Байрам Дуран в размер на 100 000 лв. е действително сключен. Навеждат се доводи, че от конкретните факти по делото не може да бъде установено действителното предаване на сумата на датата 15.04.2004 г., като косвени доказателства в тази насока са невръщане на сумата в срока, посочен в договора и удължаване на срока на връщането й, както и не уговарянето на лихви. Посочва се още, че презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК може да бъде оборена само при пълно насрещно доказване, каквото не е проведено по делото. Направените оплаквания са неоснователни. По тази част от делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. Не е спорно обстоятелството, че физическото лице Сабри Байрам Дуран е притежавал паричната сума от 100 000 лв., като е спорен момента на предаване на сумата, тъй като договорът за заем е сключен на 15.04.2004 г., но е налице и приходно касов ордер от 10.12.2004 г. за заприходяване на сумата от едноличния търговец на съпруга на ревизираното лице. Административният съд не е изложил нарочни мотиви на коя от двете дата е предадена сумата, но е посочил, че сумата е получена през 2004 г. и е използвана за строителството на жилищната сграда на семейство Халим по стопански начин. Заемодателят Сабри Байрам Дуран е разпитан като свидетел в съдебно заседание на 03.11.2011 г. /л. 894 от делото/, като същият е обяснил начина на предоставяне на паричните средства в заем, в това число изтеглянето им от банка, съставяне на договор за заем от адвокат и прочие. От показанията на същия става ясно, че в един по-късен момент е подписал и някакъв друг документ за фирмата на Сюлейман Халим. В този смисъл следва да бъде прието, че предаването на паричната сума в заем е станало на по-ранната дата - 15.04.2004 г., когато е и сключен договора за заем, като от по-късното съставяне на приходно-касов ордер не може да бъде направен извод, че сумата не е била предадена, съответно, че не е налице договор за заем. Не връщането на сумата в срок и неуговарянето на лихва в конкретния случай не могат да бъдат разглеждани като обстоятелства за нереалност на договора за заем, още повече, че същият е сключен между много близки роднини, при които неуговарянето на лихви може да се разглежда като нормална практика. Не могат да бъдат споделени и доводите за допуснато процесуално нарушение при оборване на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, доколкото събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен начин изложените по горе обстоятелства. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 от следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Д"ОУИ"-гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Мелиха Сюлейман Халим от гр. Хасково разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 168,11 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,