Определение № 183 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] - ответник по касация, който твърди, че с определението си от 16.02.2015 год. с което е прекратено производството по касационната жалба на [фирма], ВКС не се е произнесъл по искането му за присъждане на разноски за касационната инстанция, въпреки, че то е направено своевременно с отговора по чл.287 ал.1 ГПК и е представен списък по чл.80 ГПК. В отговора си по чл.248 ал.2 ГПК, [фирма] сочи, че липсва основание за присъждане на разноски, а и извършването им е недоказано. Становището на настоящия съдебен състав е, че молбата е допустима и основателна. Молбата е допустима по смисъла на чл.248 ал.1 ГПК, поради това, че за прекратителното определение не е било изпратено съобщение на ответника по касация. Удостоверен е моментът на узнаването и молбата е депозирана в рамките на 1-месечния срок. С определението си, съставът на ВКС-ТК действително е пропуснал да се произнесе по присъждането на разноски за настоящата инстанция в полза на ответника. Касационната жалба е върната и производството по нея – прекратено, пора9ди оттеглянето и от касатора. Присъждането на разноски е било поискано своевременно от [фирма] с отговора по чл.287 ал.1 ГПК, посочен е неговия размер и е бил приложен договор за правна защита с посочено платено възнаграждение на адв.М. Р. от АК-Варна. В придружаващата отговора молба се съдържа изрично позоваване на хипотезите на недопускане на касационен контрол или прекратяване на производството. Основанието за присъждане на разноски е чл.78 ал.4 ГПК, а размерът е съобразен с Наредбата за адв.възнаграждения. Предвид на горното като счете, молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.