Определение № 1664 от 29.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 432/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца К. И. срещу решение 6017/05.11.2024г. на СГС, ІІ-Г състав по в.гр.д.№ 7321/2023г., с което е отменено решението по гр.д.№ 72405/2021г. на СРС и е отхвърлен предявеният срещу „Кредитреформ България“ ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи суми, произтичащи от договор за потребителски кредит, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8445/2015г. на СРС, предмет на изпълнение по изпълнително дело № 997/2016г. на ЧСИ Я., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивния акт поради противоречие с материалния закон, противоречие със задължителната практика на ВКС, както и доводи за очевидна неправилност и се иска отмяната му и уважаване на иска. Твърдението е, че въззивният съд неправилно е приел, че подадената молба по друго изпълнително дело може да прекъсне давността за вземанията, предмет на настоящия спор, за събирането на които е образувано изп.дело № 997/2016г на ЧСИ Я.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по съображенията и по въпросите: „ В конкретния случай липсват мотиви защо съдът приема, че е налице валидно прекъсване на давността по процесното изпълнително дело, извършено с подадени молби по друго изпълнително дело. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила“. Твърди се противоречие с цитирана практика по чл.290 ГПК, както и че „по този въпрос“ решението е очевидно неправилно, тъй като е явно необосновано. „ Възможно ли е и процесуално допустимо ли е да се присъединяват изпълнителни дела, по които взискателят и длъжникът са едни и същи и коя е процесуалната разпоредба, която е приложима /ако има такава/?“ „Възможно ли е молби по едно изпълнително дело да прекъсват давността за вземане по друго изпълнително дело и при каква хипотеза?“ Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона е ВКС да отговори и на въпроса „ Дали специалната уредба на изпълнителното производство изключва общите правила и могат ли субсидиарно да се прилагат общите правила - така както е приел въззивният съд?“ По този въпрос се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като е явно необосновано В писмен отговор ответното дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба ищецът е изложил твърденията, че срещу него има няколко изпълнителни дела, сред които е изп. дело № 997/2016г. на ЧСИ Я., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 8445/2015г. на СРС, 28 състав. Твърдял е, че от датата на издаване на изпълнителния лист 17.06.2015г. до момента, по това дело не са извършвани никакви изпълнителни действия и е изтекла погасителната давност, която според него е тригодишна. По делото е безспорно, че срещу ищеца е било образувано и изпълнително дело № 960/2016г. пред същия ЧСИ въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 8774/2015г. на СРС, 39 състав. Взискател по двете дела е „Кредитреформ България“ ЕООД. Изпълнително дело № 997/2016г. е образувано по издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Сезирана с жалба на ответника срещу първоинстанционното решение за уважаване на иска, въззивната инстанция е обсъдила, че съдебният изпълнител е присъединил образуваното изпълнително производство по изп. дело № 997/2016г с взискател „Кредитреформ България“ ЕООД и длъжник К. Ю. И. към висящото по неговия опис изпълнително дело № 960/2016г. със същите взискател и длъжник, но образувано по друг изпълнителен лист. Съставът е обсъдил, че разпоредбата на чл. 456 ГПК не предвижда възможност за присъединяване на изпълнителни дела, а само възможност на взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго такова, отчел е, че не е използвана възможността да бъде образувано едно изпълнително дело, но е приел, че тъй като молбата за образуване на изпълнително дело № 997/2016г. съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, взискателят може да се ползва от извършените от съдебния изпълнител действия по изп. д. № 960/2016 г., които са годни да прекъснат давността и за вземанията, предмет на изп. д. № 997/2016г. Приел е, че такива изпълнителни действия са наложени запори на банкови сметки на длъжника през 2018 г. (със запорни съобщения, находящи се на л. 117, 118, 119 от изпълнителното дело). Акцентирано е на обстоятелството, че след постановеното от съдебния изпълнител присъединяване на изп. д. № 997/2016 г. към изп.д. № 960/2016г., взискателят е продължил да подава до съдебният изпълнител молби по изп. д. № 960/2016г. с искания да се предприемат посочени изпълнителни способи за удовлетворяване на вземанията му към длъжника (от 23.10.2017г., 26.04.2018г., 24.02.2021г., 26.05.2021г.), които молби, макар и приложени към изп. д. № 960/2016г., са с ефект да прекъснат давността по изп. д. № 997/2016г. Изложени са и съображенията, че обединяването на двете изпълнителни производства е направено от гледна точка на принципа за процесуална икономия и по аналогия с възможността за служебно обединяване на искови производства от съда (арг. чл. 213 ГПК), като по този начин книжата до страните ще бъдат изпращани само по едно дело, което би освободило длъжника от излишни разноски; че присъединяването на изпълнителни дела като институт на изпълнителния процес е практика, създадена за да благоприятства положението на длъжника, но не и да уврежда кредитора. При извода, че към датата на подаване на исковата молба (17.12.2021 г.) не е изтекла давността за процесните вземания, тъй като между всяко от описаните по-горе действия не са изтекли повече от пет години и всяко от тях е в състояние да прекъсне давността, предявеният иск е счетен за неоснователен, което е обусловило отмяна на решението и отхвърляне на иска. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Както се посочи, изпълнително дело № 997/2016г. е образувано по издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Константната практика на ВКС е (решението по гр.д. № 4063/2021 г., III г.о., решението по гр.д.№ 274/2023г. на ІV г.о), че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. В този смисъл неоснователно е твърдението на ищеца, че давностния срок е тригодишен. В случая изпълнително дело № 997/2016г. е образувано въз основа на издадения на 17.06.2015г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 8445/2015г. на СРС въз основа на молба на взискателя от 01.04.2016г., съдържаща искане за налагане на възбрани, което искане съставлява такова за извършване на същински изпълнителни действия и води до прекъсване на давността. На 23.10.2017г. по същото изпълнително дело - № 997/2016г. е подадено от взискателя искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника (пришита на л.96 по изп. дело № 960/2016г.); на 24.02.2021г. е подадена нова молба от взискателя, също адресирана по изп. дело № 997/2016г. с искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника (пришита на л.190 от изп. дело № 960/2015г.) На 26 май 2021г. е подадена нова молба от взискателя също адресирана по изп. дело № 997/2016г., (пришита на л.204 по изп.дело № 960/2015г.) с искане за налагане на запори върху трудово възнаграждение на длъжника. От приложените материали по изп. дело № 960/2016г. е видно, че по това изпълнително дело са провеждани изпълнителни действия именно за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 8445/2015г. на СРС - изпращане на запорни съобщения до банки на 27.04.2018г., на 30.04.2018г., на 02.05.2018г. Всяко едно от посочените изпълнителни действия от 2017г., 2018г., 2021г. прекъсва давността за вземанията, за които е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 8445/2015г. на СРС и които са предмет на изпълнителни действия по изп.дело № 997/2016г. Поради това е без значение под кой номер изпълнително дело ЧСИ е приложил сезиранията на взискателя за извършване на изпълнителни действия, адресирани именно по изпълнително дело - № 997/2016г., без значение под кой номер изпълнително дело са извършени тези действия след като имат за предмет удовлетворяване на вземането на взискателя по процесния изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 8445/2015г. От значение е обективираното от взискателя активно поведение за извършване на изпълнителни действия по изп. дело № 997/2016г. Само молбата, подадена по изп. дело № 997/2016г. за насрочване на опис на движими вещи в жилището на длъжника от 23.10.2017г., е достатъчна да прекъсне давността и да препятства нейното изтичане към датата на предявяване на иска - 17.12.2021г. Поради това некоректни и не отговарящи на обективните данни по делото, възприети в обжалваното решение, са заложените във въпросите твърдения на касатора за „ прекъсване на давността по процесното изпълнително дело, извършено с подадени молби по друго изпълнително дело “, което е достатъчно основание за отказ за осъществяването на факултативния касационен контрол. Първото съображение в изложението не съставлява правен въпрос, а е твърдение за немотивираност. Изложеното от въззивния съд във връзка с поставения последен въпрос няма самостоятелно значение за преценката за неизтекъл погасителен срок по отношение на правото на принудително изпълнение. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича и от отсъствие на ясно въведена допълнителна предпоставка към втори и трети въпрос. Невъзможността за допускане на касационното обжалване по въведеното основание „очевидна неправилност“ следва от обстоятелството, че наличието на този особено тежък порок на решение не е обосновано от касатора. Аргументирането на тази директна предпоставка за проверка правилността на обжалвания акт е задължение на страната и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция, а противно на твърденията на касатора, въззивното решение не е явно необосновано, а е добросъвестно мотивирано на база обективите факти от приложените изпълнителни дела. Разноски за производството от насрещната страна не са претендирани. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.