Определение № 1317 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3366/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение21.03.2024 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

СПИРА на основание чл.292 ГПК производството по делото до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд по т.3 от тълкувателно дело № 2/2023 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 09.03.2023 г. . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. М. ,чрез адв. В. П. срещу решение №255 от 06.03.2023г.по в.гр.д№ 273/2022г.на Софийски апелативен съд,потвърдил решение № 266255 от 27.10.2021г на Софийски градски съд Отхвърлен е иска на касаторката по чл. 439 ГПК, предявен срещу Бул Инс АД за недължимост сумата от 26961,20лв главница по изпълнителен лист от 03.01.2011г, предмет на изпълнение по изп.д №484/2011г на ЧСИ М. П.. Искът е основан на изтекла погасителна давност и е отхвърлен поради това,че до отмяната на ППВС №3/1980г на 26.06.2015г давност по образуваното изп. дело не е текла ,а след тази дата,до предявяването на иска /на датата 28.09.2018г/ петгодишния срок на погасителната давност не е изтекъл.Перемпцията на изп. дело няма значение за давността. Касаторът оспорва тези изводи като поддържа,че още към 05.04.2013г е била настъпила перемпция по смисъла на чл.433,ал.1т.8 ГПК,изпълнителното дело е прекатено по сила на закона, изпълнителните действия се обезсилват по право и затова не прекъсват давността. Затова ирелевантна в случая е датата 26.06.2015г,ирелевантен е запорът от 07.01.2017г, тъй като е наложен от съдебния изпълнител по несъществуващо/перемирано дело и се обезсилвапо право В приложеното към жалбата изложение се сочи противоречие с постановките на т.10 от ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК и основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани множество въпроси ,включително за съотнасяне на тълкуванията в ТР №2/26.06.2015г и ТР№3/28.03.2023г на ОСГТК спрямо началния момент на новата давност при перемирано изпълнитгелно дело/ чл.433,ал.1т.8 ГПК/ и прекъсват ли давността изпълнителни действия, извършени служебно от съдебния изпълнител /чл. 18 ЗЧСИ/ и има ли значение възлагането. Тези въпроси са съотносими към искането на защитата производството да се спре до приемането на Тълкувателно решение по т.д № 2/2023г на ОСГТК След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение, съобрази следното: Изпълнителното дело в случая е образувано при действието на ППВС №3/1980г.съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземанията. Постановлението на ВС е обявено за изгубило сила с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК поради тълкуването,че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно. Докога и за кои изпълнителни производства се прилага ППВС №3/1980г се разясни с приемането на ТР№3/28.03.2023г на ОСГТК.От значение за изхода на делото в случая е да се прецени и дали спирането на погасителната давност трае докато трае и изпълнителното дело. Затова част от поставените в изложението правни въпроси са включени в предмета на образуваното на 09.03.2023г.тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,по което съгласно т.3 е поставен за разрешаване въпрос погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело,по което е настъпила перемпция.Въззиният съд е приел, че перемпцията е без значение за погасителната давност като е споделил съдебна практика на ВКС, дала основание за образуване на тълкувателното дело,което понастоящем не е приключило. Поради това е налице основанието на чл. 292, ал. 1,т. 7 ГПК вр. с чл. 292 ГПК за спиране на касационното производство и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Цитирани разпоредби

7