Определение № 13776 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. М. Н., чрез адв. Механджийски, против решение № 3396 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело № 300/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на командира на в. ф. 34840-Карлово № ЗЛС-10/30.01.2024 г. за прекратяване на договор за кадрова военна служба. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционния съдебен акт като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски. Основният аргумент в касационната жалба, поддържан и пред първата инстанция, е, че не е налице влязло в сила експертно решение, с което се установява непригодност за военна служба на жалбоподателя. Касаторът намира, че съдът неправилно е отказал да спре съдебното производство по делото до приключване на съдебното производство по обжалване на експертното решение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК и иска да се отмени обезсили, респ. отмени съдебния акт на това основание. Ответникът - командирът на в. ф. 34840-Карлово, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в хода за произнасяне с решение по същество, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК за спиране на съдебното производство по делото до приключване на съдебното производство по обжалване на експертното решение, представляващо основание за издаване на обсъжданата заповед, предмет на първоинстанционното производство. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност, установена от военномедицинските органи, съответно от органите по чл. 141, ал. 3. По делото не е спорно, че експертното решение по годността за военна служба № ВС-1915/10.10.2023 г., въз основа на което е издадена процесната заповед, е обжалвано и е образувано адм. дело № 2605/2023 г. по описа на АС – Пловдив. При извършена служебна справка касационният съд установи, че към настоящия момент делото не е приключило. Настоящият съдебен състав намира, че спорът по адм. дело № 2605/2023 г. на АС – Пловдив е преюдициален спрямо съдебното производство по адм. дело № 6329/2024 г. на ВАС, поради което съдебното дирене следва да се възобнови и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 144 АПК производството по делото следва да се спре. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,