Определение № 461 от 08.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1424/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] /н/ срещу определение №66 от 11.01.2017 г. по ч.гр.д.№4416/2015 г. на САС, с което е прекратено производството по делото. В жалбата се навеждат доводи, че определението е неправилно като се иска отмяната му. Ответникът по жалбата – „Цет Еф Ф.” АГ заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбата на [фирма] /н/ срещу разпореждане на първоинстанционния съд по чл.624 от ГПК, с което е зачетена изпълнителната сила на решение на германски съд и е издаден изпълнителен лист е недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.637, ал.2 от ТЗ - откриване на производство по несъстоятелност спрямо [фирма] /н/ и приемане в списъка на приетите вземания на вземането, за което първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист. Определението е неправилно. Производството по чл.624 от ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане /съдебно решение на държава членка на ЕС/ не е недопустимо при условията на чл.637, ал.1 от ТЗ, тъй като не представлява предявяване на осъдителен иск по имуществен спор, като е извън предмета му как ще се реализира изпълнението на територията на Република България - като индивидуално или като универсално. В този смисъл въззивният съд дължи произнасяне по жалбата срещу разпореждането, с което е уважена молба по чл.624 от ТЗ, а обжалваното определение следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,