Решение № 2558 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2016 г.

Решение № 2558 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. И. П. срещу решение № 368/22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3766/2014 г. по описа на Административен съд - гр. В. в частта, в която е отменен по жалба на Ф. Х. Х. от с. И., О. В., О. Ш. РА № 271401812/08.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 682/11.11.2014 г. на посочения по-горе директор за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 505,17 лв. до пълния размер 2 016,82 лв. и за лихвите за разликата над 169,55 лв. до пълния размер от 675,69 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът бил приел, че органите по приходите са определили паричния баланс на лицето за 2010 г. в нарушение на материалния закон чрез отрицателни междинни (подневни) салда и чрез компенсиране на парични недостиг от и към неговата съпруга. Касационният жалбоподател не отрича, че паричният баланс е изготвен по начина, описан от съда, но твърди, че в конкретния случай и на годишна база недостигът е в същия размер 37 411,64 лв. - 57 579,89 лв. = 20 168. Излагат се доводи, че възприетият подход на компенсиране кореспондира с принципа на неделимост на приходите и разходите на лицата, които живеят в едно домакинство, още повече, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Касационният жалбоподател моли съдът да се съобрази с влязлото в сила решение по адм. дело № 4349/2015 г. на Варненския административен съд, оставено в сила с решение № 6933/10.06.2015 г. на ВАС, Второ отделение относно определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, вкл. и за 2010 г. на съпругата на ответника по касационната жалба М. Х. Х. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на Ф. Х. Х. срещу ревизионния акт, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Депозирано е по делото и писмено становище, като се конкретизира искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 177,50 лв. Ответникът по касационната жалба Ф. Х. Х. от с. И., О. Ш., редовно призован не се е явил, не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ф. Х. Х. срещу цитирания по-горе ревизионен акт, с който са му определения задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 016,82 лв. и лихви 675,69 лв. Ревизията е била извършена по особения ред при наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. За да отмени частично ревизионния акт за ревизираната 2010 г. съдът е приел, че установеното превишение за 2010 г. е в определен от приходните органи в размер на 20 168,28 лв., формиран от отрицателни междинни салда. Според съда правилно приходните органи са установили за 2010 г. наличие на преразход, което е основание за облагане по реда на чл. 122 ДОПК, но паричният баланс е изготвен в нарушение на материалния закон - чрез отрицателни междинни салда и чрез компенсиране на паричен недостиг от и към съпругата на ревизираното лице - М. Х. Х. В тази връзка са развити мотиви в обжалваното решение, че в националната правна уредба не е познат института на семейното подоходно облагане и обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност (СИО) по действащия СК - чл. 21, ал. 1, съгласно който общността се разпростира върху вещни права, а придобитите доходи от съпруга, освен ако не се трансформират в права по посочената разпоредба, не са предмет на СИО. Направен е извод от съда, че за права, извън обхвата на СИО са неприложими разпоредбите за съвместния принос по чл. 21, ал. 3 СК и той не се презюмира, а и такъв подход не е регламентиран в ЗДДФЛ. На следващо място съдът е приел, че в противоречие с материалния закон органите по приходите органи са определили облагаема основа като сбор от формирани отрицателни междинни салда, а чл. 17 ЗДДФЛ предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Съдът е установил, че доходите на ревизираното лице за 2010 г. са в размер на 37 411,64 лв., а разходите 42 463,29 лв., поради което установения от съда паричен недостиг е в размер на 5 051,65 лв., а данъкът 505,17 лв., поради което над тази сума е отменен частично ревизионния акт, вкл. и относно лихвата над 169,55 лв. Решението в обжалваната му част е неправилно. Данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ като подоходен е годишен, поради което и на основание чл. 17 от същия закон данъчната основа, върху която той се изчислява, също е годишна. В този смисъл законосъобразни са изводите на решаващия съд за неподкрепяне на подхода от приходните органи за формиране на данъчната основа като сбор от моментни отрицателни салда. В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че данъчната основа за облагане на подоходния данък следва да е на годишна основа, поради което необосновани с материалния закон са констатациите на приходните органи, че дневното проследяване на дохода е единствено за целите на формирането на паричния поток, а облагането да се извършва на годишна данъчна основа Невключването в приходната, респ. на разходната част на всички суми през годината, които ги формират, не може по никакъв начин да обуслови като правилни тези констатации. Подневното или помесечното определяне на данъчната основа изкривява данъчната основа, която в единия случай е в ущърб на ревизираното лице, но и има и случаи, когато годишната основа е в по-малък размер от междинните отрицателни салда, определени от ревизията, което не е в интерес на фиска. В процесния случай обаче при определените от приходните органи доходи на годишна база и разходи също на годишна база, дават недостиг на парични средства, което е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК и е равен на приетия от приходните органи недостиг в размер на 20 168,25 лв. Разсъжденията на първоинстанционния съд относно липсата в позитивното ни право на института на семейното подоходно облагане принципно е верен, но от това са изведени неправилни и необосновани мотиви относно формиране на съвместен паричния поток на съпрузи, живеещи и грижещи се за едно домакинство. Неправилно съдът е приел, че е недопустимо компенсиране на недостига на един от съпрузите с положителното салдо на другия съпруг. Тази корекция, която са извършили приходните органи с компенсиране на недостига на единия съпруг отговаря на режима на семейните отношения съгласно чл. 15 и чл. 18 СК и то е свързано с общите грижи, които двамата съпрузи полагат за поемане разходите на домакинството. Освен това следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, която позволява при определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК да се вземат предвид направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК и декларираните получени средства. В този смисъл е решение по адм. дело № 1352/2016 г. на ВАС, Първо отделение. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав не споделя определения от решаващия съд нов размер на разходната част на паричния поток на Ф. Х. без компенсирания недостиг от приходните органи чрез покриване на преразходите на съпругата М. Х., поради което при установени доходи в общ размер от 37 411,64 лв. и разходи от 57 579,89 лв. недостигът е в размер на 20 168,25 лв., както определен от приходните органи. Посочените от тях в таблицата на паричния поток за 2010 г. салдо, отразяващи моментни отрицателни салда, на практика не са се отразили при определяне на годишната данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, тъй като тя е в същия размер от 20 168,25 лв. Предвид гореизложеното в първоинстанционното решение неправилно е прието, че е недопустимо включването в паричния поток на Ф. Х. за 2010 г. покриването на преразходите на съпругата М. Х., предвид изложените по-горе мотиви, поради което решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на Ф. Х. Х. срещу ревизионния акт за 2010 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. С оглед изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподателя, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера, който е поискан за двете съдебни инстанции в размер на 177,50 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение