Определение № 4467 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК, образувано след изпращане с определение №2997 от 12.03.2024г. по адм.д.№1423/2024г. на Върховния административен съд, петчленен състав, на искането на кмета на Община Родопи за изменение в частта за разноските на определение № 9257 от 04.10.2023 г. по адм. дело № 4009/2023 г. на Върховния административен съд, второ отделение. В искането се твърди, че неправилно Община Родопи е осъдена да заплати разноските за касационното производство на ответника по касационната жалба, тъй като първоинстанционният съд погрешно е вписал в диспозитива, че решението му подлежи на обжалване, а ВАС е приел за разглеждане касационната жалба в открито съдебно заседание, въпреки нейната недопустимост. Моли за изменение на определението в частта за разноските, като същото бъде отменено изцяло в тази част. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за неоснователно. Касационното производство по адм. дело № 4009/2023 г. на Върховния административен съд, второ отделение, в което е постановено определение № 9257 от 04.10.2023 г., чието изменение се иска с молбата по чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК, е образувано по касационна жалба кмета на Община Родопи против решение № 416 от 02.03.2023г. по адм. дело № 1916/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касационната жалба е възприета от тричленният състав като процесуално недопустима, производството е прекратено и са присъдени реално направените и своевременно поискани от ответника разноски в касационното производство. Определението е оставено в сила в прекратителната му част с определение №2997 от 12.03.2024г. по адм.д.№1423/2024г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Разноските, присъдени на ответника с определение № 9257 от 04.10.2023 г. по адм. дело № 4009/2023 г. на Върховния административен съд, второ отделение са дължими от касатора с оглед изхода на делото в касационната инстанция. Изтъкнатите в искането по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК доводи за въвеждане в заблуда на касатора от съда, че първоинстанционното решение подлежи на обжалване, не обосновават недължимост на разноски на ответната страна. Касаторът е ангажирал адвокат за изготвяне на касационната жалба, поради което несъобразяването на необжалваемостта на решението / чл. 298, ал. 4 АПК/, не може да бъде оправдана с погрешното вписване от първоинстанционният съд в диспозитива на решението, че същото подлежи на касационно обжалване. Освен това, както е посочено и в определението на петчленният състав на ВАС, касационната съдебна инстанция дължи преценка за допустимостта на жалба във всеки един момент на производството – чл.213а, ал.6, т.2, предл. второ от АПК. Дължимостта на разноските е изрично визирана в разпоредбата на ал.9 на чл.213а АПК. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,