Определение № 2989 от 12.10.2023 г. на ВКС по д. № 336/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от ЧСИ М. М., ответник по недопуснатата до разглеждане касационна жалба на А. П., за допълване на постановеното по делото опр. по чл.288 ГПК №1722/20.06.23 г. с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., поискани с отговора на касационната жалба. Ответницата по молба А. П. я оспорва като недопустима – твърди, че не й е връчен отговорът на жалба, депозиран от молителката – ответник по жалба, с искането за разноски и доказателствата за извършването им. Затова допълването на постановеното от ВКС определение с присъждане на разноски, ще е по същество налагане на парична санкция, за която ответницата по молбата не е информирана своевременно. ВКС намира молбата за допустима и основателна – разноските са поискани своевременно с отговора на касационната жалба с представени доказателства за извършването им – договор за правна помощ. Постъпването на отговор с искане за разноски е отбелязано и в разпореждането за образуване на делото от 24.01.23 г. Препис от отговора и приложения договор за правна помощ не се връчват на касатора. Той може да възрази по извършването и размера на търсените разноски в производството по чл.248 ГПК – в този см. са опр. по т.д. №2722/21 г. на второ т.о., опр. по гр.д. №4392/19 г. на второ гр. отд., опр. по гр.д. №594/23 г. на трето г.о. на ВКС и др. В случая ответницата по молбата за разноски не прави конкретни възражения по извършването им или за прекомерност на адв. възнаграждение, поради което искането за присъждане на разноски следва да се уважи така, както е направено. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.