Определение № 247 от 18.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2156/2020 г.

Производството е по чл.303ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молба за отмяна от И. Р. Р. срещу влязлото в сила решение № 36605 от 11.02.19г.по гр.дело № 62411/18г.на Софийски районен съд, 3-то г.о.,83-ти състав, потвърдено с решение № 8202 от 2.12.19г.по гр.дело № 4954/19г.на Софийски градски съд.С него е издадена, на основание чл.15 ал.2 ЗЗДН, заповед за защита в полза на Д. Ч. М. срещу И. Р. Р., като съдът е задължил молителя, на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие, а на основание чл.5 ал.4 ЗЗДН му е наложил глоба в размер на 200 лв. В молбата се твърди,че са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.Приложени са писмени доказателства. Моли се съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение. В отговор ответната страна по молбата Д. Ч. М. счита,че е недопустима. Върховният касационен съд,състав на Трето г.о.,намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения: В настоящия случай се иска отмяна на решение на граждански съд с предмет администриране на спорни отношения и постановяване на мерки по Закона за защита от домашно насилие, съобразно възприетото в мотивите към т.22 от ТР № 6/ 6.11.13г.по тълк.дело № 6/12г.на ОСГТК на ВКС.Тази категория съдебни актове са извън приложното поле на института отмяна на влязло в сила решение по чл.303 и сл.ГПК.Неприложимостта на производството по Глава 24 ГПК е поради това,че те не пораждат сила на пресъдено нещо, налице е възможността мерките да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това / в този смисъл е задължителното разрешение,дадено в т.4 на ТР № 7/31.07.17г.по тълк.дело № 7/14г.на ОСГТК на ВКС/.Извънредният способ за контрол по реда на отмяната не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове,които не влизат в обсега на неговото приложение,както и по отношение на съдебни решения по спорна администрация, постановяващи правен резултат, който може да бъде променен, включително въз основа на новооткрити обстоятелства, чрез тяхното разглеждане в ново производство.Предмет на решенията в производства по спорна съдебна администрация е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси.Промяната на граждански правоотношения обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд след преценка по целесъобразност, а не законосъобразност, каквато се извършва в съдебното производство,на правнорелевантните факти.Влизането в сила на тази категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо.Както се посочи по –горе, те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Това е така, защото те нямат за предмет материалноправен спор относно съществуването на субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо.Доколкото предмет на производството по отмяна са актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо,то решенията на съда по администриране на граждански правоотношения не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, е производството по делото пред ВКС да бъде прекратено. При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата за отмяна направените разноски в отменителното производство пред ВКС в размер на 600 лв адвокатско възнаграждение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.