Определение № 3292 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Тактикъл експортс“ ЕООД, ЕИК 202122133, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез адв. Велев, срещу определение № 23561/14.11.2024 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 11211/2024 година, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение от 29.10.2024 година на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките (МСОИСД) към Министерски съвет. С частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са доводи в посока, че допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на административния акт щяло да причини на дружеството значителни и непоправими вреди, като същевременно общественият интерес от неговото предварително изпълнение бил недоказан. Заявява искане за отмяна на оспорения акт и постановяване на определение, с което да се спре незабавното изпълнение на решението. Ответникът, Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерски съвет, чрез гл. юрк. Христова в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София-град е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение решение от 29.10.2024 година на МСОИСД към Министерски съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искането е допустимо, но неоснователно. С оспореното решение, на основание чл.13, ал.5 във връзка с чл.21, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), във връзка с §2, т.20, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на ЗЕКПСОИТДУ, поради нарушен критерий за надеждност за срок до 6 месеца са спрени издадените на дружеството лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната № 03.09-130-1/19.09.2024 година, удостоверение за регистрация за трансфер на продукти свързани с отбраната № 03.09.-130-5/19.09.2024 година и се забранява извършването на внос, износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната до отстраняване на нарушението на изискванията. За да отхвърли искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение, съдът е приел, че не са представени доказателства за съществуването на твърдените факти, които могат да обосноват извод за спиране на допуснатото по закон предварително и изпълнение на оспорения акт. Мотивиран е извод, че не са налице обективни данни, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще причини на дружеството значителни или труднопоправими вреди, какъв приблизително би бил техният размер, както и доказателства за това, че причинените от предварителното изпълнение на акта вреди застрашават интересите му в по-висока степен от заложения в закона обществен интерес. Определението е правилно, при следните съображения от правна страна: В случаите, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, както е в настоящия случай, той презумира наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В тежест на оспорващия е да докаже, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В рамките на производството по предварителното изпълнение по силата на закона на процесната заповед административният орган няма тежестта да доказва особено важен държавен интерес. Той се доказва в хипотеза на издаване на акт по чл. 60 АПК, каквато процесната не е. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В хипотеза на чл. 166, ал.4 от АПК, предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона. Съдът не осъществява контрол върху допуснатото от закона предварително изпълнение (Конституционният съд е този, който може да реши дали законът в тази му част противоречи на Конституцията). Народното събрание като законодателен орган е този, който е презумирал особено важния държавен интерес, за да допусне предварително изпълнение на процесния административен акт. Претендирайки, че предварителното изпълнение на АА, допуснато по силата на закона, му създава значителна или трудно поправима вреда, дружеството е това, което следва не само да твърди, но и да докаже тези вреди. Предвид гореизложеното, съставът на ВАС прави следните изводи: В настоящия случай предварителното изпълнение на решението е допуснато по силата на закона, а именно разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЕКПСОИТДУ. Спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението. В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административният акт, административният орган е освободен от задължението да обосновава материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК, тъй като те се презумират доколкото общественият интерес е надделяващ. В разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал.2 от АПК са уредени нормативно предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следва да се посочи за правилен изводът на съда за необосновано и недоказано наличието на материалните предпоставки по чл. 166, ал. 4 от АПК. В случая в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличие на свой интерес, като той следва да бъде равен по значимост на държавния или обществения, както и наличието на нови обстоятелства, които го обосновават. В случая такова доказване на нови обстоятелства, настъпили след издаване на акта, взаимодействието между които обстоятелства и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, да има за резултат значителна или трудно поправима вреда, не е проведено. Аргументите във връзка с нарушената търговска дейност на дружеството, финансовото му състояние и заетите работни места, съответно представените доказателства в тази посока не са нови такива по смисъла на сочената и приложима правна норма. Рискът от прекратяване на дейността на дружеството, от запори, невъзможността за изпълнение на последващи договори всъщност е последица от изпълнението на акта, а не от неговото предварително изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение