Определение № 12041 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11094/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. с чл. 213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. В. О., подадена чрез процесуален представител адв. М.Георгиева против разпореждане № 435 от 14.01.2025 г., постановено по адм.д. № 1225/2021 г. (неправилно посочено в частната жалба като адм.д. № 1221/2021 г.), по описа на Административен съд гр.Пловдив, с което, на основание чл. 213а, ал.1 е върната касационната жалба на В. О. против решение № 10504 от 29.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1225/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателката не сочи конкретни основания по чл. 209, т.3 АПК, но излага подробно фактически обстоятелства довели до постановяване на обжалваното разпореждане. Сочи, че е изтеглила електронното съобщение с разпореждането на 07.01.2025 г., тъй като е заявила отсъствие пред съответната Адвокатска колегия за периода от 16.12.2024 г. до 06.01.2025 г. Излага, че в този период е имала и повреда в компютъра, поради което счита, че след като не е изтеглен електронният документ съда е следвало да й връчи разпореждането за отстраняване на нередовностите на касационната жалба по общия ред, което не е сторено. Моли за отмяна на разпореждането и връщане на делото за администриране по касационната жалба. Обжалваният съдебен акт е постановен преди връчване на препис от касационното оспорване, поради което препис от частната жалба не се представя съгласно чл. 213а, ал. 7 АПК. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт по чл. 213а, ал.1 АПК, който на основание чл. 213а, ал.7 АПК подлежи на обжалване, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С разпореждане № 11066 от 16.12.2024 г., постановено по делото, първоинстанционният съд констатира, че подадената касационна жалба е нередовна, тъй като липсват доказателства за внесена държавна такса, както и представени преписи от касационната жалба за останалите страни, съгласно изискването на чл. 213, т.3 и т.4 АПК и на основание чл. 213а АПК оставя без движение касационна жалба с вх. № 20871 от 16.12.2024 г. на В. В. О. против решение № 10504 от 29.11.2024 г. С това разпореждане указва на жалбоподателката в 7-мо дневен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 70 лв. по сметка на Върховния административен съд, както и преписи от касационната жалба за насрещните страни или в същия срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на Административен съд - Пловдив в размер на 0,80 лева за препис от жалбата, съгласно чл. 23, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 102з, ал. 3, изр. последно от ГПК. В разпореждането са указани и последиците от неотстраняването в срок на нередовностите. Разпореждането е съобщено чрез електронната поща на процесуалния представител на О. като същото не е било изтеглено в предвидения 7-дневен срок от неговото изпращане, съгласно правилото на чл. 137, ал.3 АПК (редакцията ДВ, бр. 15 от 2021 г.). На 07.01.2025 г. адв. Георгиева в 15.31 ч. е достъпила системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) и се е запознала с разпореждане № 11066 от 16.12.2024г. като на 13.01.2025 г. чрез ССЕВ в 21.52 ч. представя по делото документ, удостоверяващ само внесената държавна такса от 70 лв. С обжалваното разпореждане № 435 от 14.01.2025 г., поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 11066 от 16.12.2024 г. по делото, съдът, на основание чл. 213а, ал.1 АПК връща подадената касационна жалба. Това разпореждане е връчено чрез ССЕВ на 14.01.2025г. в 16:37 часа, като на същата дата в 17:13 часа адв.Георгиева чрез ССЕВ прилага по делото молба с квитанция за платена такса за възпроизвеждане на копия на касационната жалба – 0.80 лв., като плащането е от 14.01.2025г. от 17:01 часа, т.е след получаване на разпореждането за връщане на касационната жалба. По делото от адв.Георгиева е постъпила и молба за възстановяване на срока по чл.64 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, която е отхвърлена с определение № 2627/19.03.2025 г. Административен съд гр.Пловдив, потвърдено с определение № 10973/05.11.2025 г., постановено по адм.д. № 8880/2025 г. по описа на Върховен административен съд. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че разпореждане № 11066 на съдия-докладчика от 16.12.2024 г. за оставяне без движение на касационната жалба се счита за редовно връчено на 27.12.2024 г. Разпореждането е съобщено чрез електронната поща на процесуалния представител на О. на 18.12.2024 г., като липсва потвърждаване на получения документ в 7 дневния срок от неговото изпращане. Съгласно правилото на чл. 137, ал. 3 АПК, когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай, че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Следователно в случая правилно първоинстанционният съд приема, че съобщението следва да се счита за връчено на 27.12.2024 г. (първия работен ден след празничните почивни дни) и срокът за изпълнение на дадените от съда указания е изтекъл на 03.01.2025 г. – петък присъствен ден. От страна на процесуалния представител на О. по делото липсва уведомяване до съда, че същата за периода от 16.12.2024 г. до 06.01.2025 г. ще отсъства и през този период да не й се изпращат съобщения и книжа по които текат срокове. Указанието на съда, съответстващо на изискването за редовност на жалбата по чл. 213, т. 3 вр. чл. 227а, ал. 1 АПК, не е изпълнено в 7-дневния срок по чл. 213а, ал. 1, изр. 1 АПК, както и указанието за приложение по чл. 213, т.4 АПК. Държавната такса е внесена след този срок, а преписи от касационната жалба за останалите страни по делото не са били представени до постановяване на обжалваното разпореждане, а таксата от 0,80 лева за препис от жалбата, съгласно чл. 23, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. с чл. 102з, ал. 3, изр. последно от ГПК е внесена едва след постановяване на разпореждането за връщане на касационната жалба. Преклузивният характер на срока по чл. 213а, ал. 1, изр. 1 АПК, прекратява възможността за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискването за редовност с изтичането му. Отстраняването на нередовността след срока не заличава с обратна сила последицата от пропускането му. Съответно по-късното изпълнение, дори и да отговаря на условието за редовност по чл. 213, т. 3 и т.4 АПК, е правно ирелевантно и не санира порока на жалбата. Ето защо първоинстанционният съд законосъобразно е упражнил правомощието си да разпореди връщане на касационната жалба, каквато е дължимата според чл. 213а, ал. 1, изр. 2 правна последица от неотстраняването в преклузивния срок на нередовности на жалбата. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,